spacious thoughts by tom waits

вчера си цъках кротко из блоговете, които следя и цъкайки, мисля си аз колко ми е омръзнало да чета за кървища, трупове, бомби, войни, международна политика, извращения, болести, смърт и прочее все жизнеутвърждаващи неща. та, хванах си аз чантето, изстрелях се на спорт, че току агресията, дето ме беше обхванала, взела връх и положението станало неспасяемо. понеже за да стигна до спорта, трябва да сменя две превозни средства, чакам си аз на спирката по средата между точка А и точка Б, около мен хвърчат гълъби, врат ми се в краката, а един най-невъзмутимо кълве някакво повръщано-след-петък-вечер. дребно, връзтлъсто момиченце се тръшка и реве на майка си за нещо, което аз не разбирам какво е, щото точно в този момент решавам да пусна последния албум, който си бях наточила, n.a.s.a. – the spirit of apollo (2009), за който няколко часа по-рано разбрах ей от тук на.

викам си, бря, обама obey giant, дейвид бърн в цели две парчета, туй нящо трябва да се чуе. та, пущам да се тегли, хапвам набързо, събирам чепици и други спортни принадлежности в чантето ми, мятам изтегленото на поочукания ми, но все така функциониращ мп3-плеър и излизам на чистия градски въздух. като се замисля, трябва доста да съм чакала на тази ми ти спирка, защото някъде там, под къкащите гълъби, до онуй дребното, дето врънкаше за нещо майка си, чух за първи път spacious thoughts feat. tom waits & kool keith, което е под номер 9, а това прави близо половин час в очакване на проклетия влак. шокът ми беше гарантиран не толкова от участието на tom waits, колкото от неговото рапиране или каквото и да е то, което отколе не му е в категорията. това ме довърши тотално. смях се нещо под мустак, докато се транспортирах към спорта, а с това албумът ме спечели окончателно и всички черни мисли потънаха в черна дупка на края на някоя черна вселена.