Неща, които харесвам

В отговор на Elektrö, след няколко месеца откровено мотане, кратък и непълен списък с неща, които харесвам и ми носят радост. Колкото до това, защо изпълнението на разни (сравнително прости) задачи отнема време колкото половин бременност, Lev Yilmaz (Tales of Mere Existence) е казал основното в минута и двайсет секунди.

И така.

Пътувания на стоп. Дълги пътувания.
На стоп съм пътувала единствено в България и Гърция. В Холандия, например, пътуването на стоп е забранено. Във Франция е разрешено, но малко хора го практикуват. В Германия не съм срещала хора, които пътуват на стоп. Явно Mitfahrzentrale bzw. Mitfahrgelegenheit е предпочитаната алтернатива.

Към графата дълги (ie продължителни по време) пътувания спадат:
- Дюселдорф — Варшава, около 20 часа с автобус;
- София — Кьолн, приблизително 2 дни и половина;
- Варна — София, до 8 часа с влак.
- София — Мюнхен — Бостън — Синсинати — Чатануга, около 20 часа със самолет.

Note. Дали има българска дума за jet lag?

Точки с висока надморска височина. Небостъргачи, планински върхове, покриви.
„Свободата, Санчо, е на върха на копието.“ Е, и на други върхове, но в метафоричен смисъл.

Спорт. Спортно и скално катерене, бягане на средни и дълги дистанции, колоездене.
Изобщо, спортове, които не се играят в отбор. Екстремни спортове. Нямам рационално обяснение защо. Черта на характера, предполагам.

Промени. Другите.
Спонтанни срещи с хора, които не познавам добре, които въпреки това имат особено значение за мен. Писма, кратки съобщения — моменти на споделеност, които ценя. Communication that causes a shift of perspective.

И макар все още да нямам книжка, залагам на това, че някой ден ще шофирам с огромно удоволствие.