(без заглавие)

Но просяците и артистите съставляват само малка част от празноскитащото население. Те са аристокрацията, те са елитът на пропадналите. Далеч по-многобройни са онези, които няма какво да правят, нямат къде да отидат. Многобройни са и пияниците – но трябва да се каже, че тази дума въобще не разкрива опустошението, което те олицетворяват. Облечените им с дрипи тела преливат от отчаяние, лицата им са покрити с кървящи рани, тътрят се, сякаш влачат окови. Спят по входовете, залитайки, пресичат платното с присъщото им безразсъдство, свличат се насред улицата – навсякъде са, стига да се огледаш. Едни умират от глад, други – от изтощение, трети стават жертва на нападатели, изверги, мъчители.

За всяка изгубена в този ад душа има по няколко, заключени в селенията на лудостта – неспособни да прекрачат в света, който стои на прага на телата им. Макар да изглежда, че съществуват, не могат да се броят за присъстващи. Онзи например, който е стиснал две палки и неистово барабани с тях по плочите на тротоара в безумен, безсмислен ритъм, изгърбил се в изкривена и неудобна поза, въри и блъска ли, блъска по голия цимент. Вероятно смята, че това, което върши, е много важно, че ако спре, макар и за миг, целият град ще се срути, Или пък, че луната ще изхвръкне от орбитата си и ще се блъсне в земята. Има и такива, които сами си говорят, мънкат, пищят, псуват, пъшкат, охкат, които разказват цели истории на невидимия си слушател. Днес един се беше проснал пред Централната гара; приличаше на купчина боклук. Забързани тълпи го заобикаляха, а той крещеше с обзет от паника глас: “Трети морски пехотински… яде пчели… пчелите изпълзяват от устата ми.” Или пък жената, която крещеше към неизвестния и партньор: “И какво, ако не искам! Какво ще стане, майка му стара, ако не искам?”

(…)

Бодлер: Il me semble que je serais toujours bien là ou je ne suis pas. С други думи: Струва ми се, че винаги ще бъда щастлив там, където не съм. Или направо казано: Там, където не съм, е мястото на истинското ми аз. Или още по-направо: Където и да е, но не на този свят.

- Пол Остър, Нюйоркска трилогия