Неонацисти и хомосексуалност

На снимката: Ернст Рьом, Уикипедия

За мен ровенето в интернет често наподобява Брауново движение, а днешната доза пресяване на страници даде неочакван резултат.

На този общо взето случаен принцип попаднах на документалния филм Neonazis, die Männer lieben (“Неонацисти, които обичат мъже”), в който, както става ясно от заглавието, става дума за шпагата между неонацизма и сексуалната ориентация на (част от) тези, които го изповядват. Думата е съвсем на място, защото, подобно на религиите, същинското влияние на политическите идеологии не се изразява в спорадично отчитане на избирателна активност, а включва начин на живот, приятелски кръг, професионални контакти и пр. Това е един вид дългосрочна инвестиция, защото, за разлика от политическия опортюнизъм, истинската политическата социализация е времеемко начинание, а процесът е труднообратим.

Едва ли за някого е тайна, че по времето на Третият райх хомосексуалните са пращани в концентрационни лагери наред с евреи, цигани, хора с увреждания и други, считани за непригодни да живеят по правилата на новия политически и обществен строй. Куриози обаче има: Ернст Рьом, дясната ръка на Хитлер, поне до чистката срещу него и SА, вероятно също е бил хомосексуален. Така или иначе, националсоциализмът и неговият наследник неонацизмът не се славят с особена толерантност към хомосексуалността. От тази гледна точка е любопитно, дори меко казано странно, как някои неонацисти успяват да балансират между сексуалната си ориентация и хомофобията на неонацизма, която, общо взето, върви ръка за ръка с него.

Съжалявам единствено, че филмът няма субтитри на английски, защото е един от най-добрите на тема неоназицъм, които са ми попадали досега.

Първа част на филма може да се гледа тук.

Powered by System of a Down — Chop Suey