Мракобесно

Бойкоборисовщина в действие. От Уебкафе

Животът на народа може да не е от леките, но поне е забавен. Не всички мислят така – някои недоволстват, други ругаят, на повечето им е безразлично… Но те си остават мълчаливо и изолирано малцинство – шепа виртуални интелектуалци, населяващи блогосферата.

– Медиапул, Това наистина се случва

Както каза Elektrö преди няколко месеца, това не е държава, а миазма.

Мизерията е тотална, хората — свити, бедни и апатични. Гласовете им — за продан. И как няма да работят по ценоразпис, предизборно, след като животът ги яде от всички страни? Особено в по-малките градове, хората работят къртовски за заплата 200-300 лева, на доизживяване. Междувременно някой реже ленти, рита в обедните почивки и флиртува със СБХ — и не само. На кого и как да му пука за управлението, изборите, здравословното хранене или изобщо за нещо, по-далеч от собствената му черга? Не оплаквам себе си, оплаквам тоталната развала, в която хората са принудени да живеят, защото това не е въпрос на избор. А единственият начин да битуваш в относителен мир със себе си и джунглата, е да се вкараш в балон. Балон, който споделяш с шепа приятели и роднини евентуално; където имаш безобразния късмет да работиш нещо, което осмисля усилията и дните ти; където можеш да си позволиш да не забелязваш простотията, слагачеството, остатъците държавност, застоя и бедността на останалите неизвестно колко процента от населението, чиято единствена задача е само да дишат, защото за друго не стигат нито силите, нито парите, а животът ги е смачкал тотално. Благодарна съм, че живея в балон, но явно не съм достатъчно дебелокожа, за да пропусна мачкащата реалност отвън. Сигурна съм, че в България може да се живее добре, само че пропастта между онези, които поради една или друга причина могат да си го позволят, и другите, които са на доизживяване, е колосална и тотално обезкуражаваща. И трябва да си безкрайно тъп, сляп или невменяем, за да не забелязваш очевидното.