Alaaf!

Търсенето на жилище в Селото се оказа доста трудоемка задача. В София не ми се е случвало по начина, по който се развиват нещата в момента — просто опитът ми от славните години там е доста ограничен. Вярно, живях на квартира известно време, но не съм търсила — не и толкова активно, колкото в момента. Като цяло упражнението може да е доста обезкуражаващо понякога. Конкуренцията е висока — за всеки що-годе приличен апартамент има дълъг списък с желаещи, цените тук са високи (вярно, можеше да бъде и по-зле, съдейки по това, което чувам за Хамбург или Кьолн), а и аз далеч не съм перфектният кандидат. Четиримесечният престой в България не удари толкова джоба, колкото изгледите ми да ме изберат за наемател. Удостоверението, че имам изрядна кредитна история, трябва да пристигне до месец. Не мога да представя последни три фиша от заплата, просто защото бях в България доскоро и макар да имам работа, нямам постъпления по сметка. Единственият вариант е някой да гарантира за мен (документите са налице) и все пак всеки наемодател иска човек със сигурни доходи — каквито имам, но не и през последните четири три месеца. Затова на този етап търсенето продължава, а отказите се преживяват по-леко в добра компания, с хубаво вино (или Гинес, понеже имам пристрастия — смигване към Ани). Другата седмица е карнавалът, а Райнланд запива усърдно от няколко седмици и ще изтрезнява още няколко след това.