Бесове

На година ми се събира по един роман на Достоевски. За повече нямам време, а сигурно и търпение. И тъй като тъкмо приключих с “Бесове”, реших да нахвърля няколко изречения, докато впечатленията ми са все още силни.

Прекрасен роман. Не защото така казва някой утвърден литературен критик, а защото много точно описва света такъв, какъвто го виждам в момента. Грандиозни идеи, фатално избавление, по няколко ала Степан Трофимович и Федка каторжника. Всичко е едновременно толкова просто и така безумно, че се питаш как човекът е съумял да остане почти същият от 1873-та досега. Макар да ме предупредиха, в романа не намерих нищо особено потискащо. Напротив, впечатли ме наблюдателността и проникновеността, с която е написан. Все пак, поизненадах се на колко народ му светиха маслото към края на повествованието, понеже толкова трупове не съм срещала в другите романи на Достоевски.

Та, в тоя ред на мисли ме вълнува въпросът: как, как да продължиш с Тери Пратчет след такова чудо?

гравитация

не съм убедена, че това, което дилов е написал за литературните конкурси в българия, ми харесва. но, както се казва, кой ме пита. пазарна икономика.

it’s on america’s tortured brow
that mickey mouse has grown up a cow
now the workers have struck for fame
cause lennon’s on sale again

в памет на джон ъпдайк

току що научих, че един от любимите ми писатели, джон ъпдайк, е починал днес. причината за смъртта му е рак на белите дробове. spiegel online & iht.

мир на праха му.