Piratenpartei

Предизборен плакат на Партията на пиратите Семейството има много лица.

Повече за семейната политика – откъс от програмата на пиратите (на немски).

Really, Cheney, really?

First, the Bush administration assumed that inside the heart of every Iraqi was a „small d“ democrat yearning to be free. As Cheney stated, “I really do believe that we will be greeted as liberators.” In explaining why few occupation troops would be needed, Chair of the Defense Advisory Board Richard Perle similarly observed that there will “be no one fighting for Saddam Hussein once he is gone.” Decribed by Carl Strock, a two-star general from the Army Corps of Engineers, the dramatic ouster of Saddam was expected to create a “Wizard of Oz moment” in which “after the wicked dictator was deposed, throngs of cheering Iraqis would hail their liberators and go back to work under the tutelage” of Jay Garner’s minimalist but appropriately named Office for Reconstruction and Humanitarian Assistance (ORHA), which was intended to be the primary U.S. presence in Iraq. Former UN Ambassador John Bolton subsequently said that the administration’s only mistake in the war was not turning the country over to the Iraqis sooner, giving “them a copy of the Federalist Papers,” and saying “good luck.”

– Lake, David A. (2010) ‘Two Cheers for Bargaining Theory. Assessing Rationalist Explanations of the Iraq War’. International Security, Vol. 35, No. 3, p. 36.

Из политическия спектър

Доколкото си спомням, за последно направих политическия тест преди три-четири години, май в началото на дигиталната ми история във Фейсбук. За толкова време политическите ми виждания са се променили чувствително: от радикален либертарианец (анархист) до умерен демократ.

Няма нищо учудващо в промяната сама по себе си и даже щеше да е меко казано притеснително, ако всичко беше останало на нивото от преди няколко години. По-скоро ме изненада посокота: предположенията ми винаги са били за стабилизиране “вляво” (или ниско долу по графиката) като социалист или (ляв) анархист. Иначе няма нищо странно в генералното “успокояване” на политическите ми възгледи: предполагам, че има общо с израстването, колосалния обем политическа литература, който минах последните години, житейския опит и т.н.

Междувременно открих няколко есета от периода ми в Щатите, в които обяснявам защо форми на социална организация като комуните на Русо са възможни и в по-широк обществен контекст. Колкото пъти намирам стари текстове, винаги се изненадвам какви неща са ме интересували преди време. Това не е лошо per se, но вероятно не си давам ясна сметка за темповете, с които се случва промяната.

Линк към теста, за който си припомних тук.