If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

пазете си децата

Posted in Today by bendyourcircuit on 19/02/2009

имало едно време една държава, която известно време се простирала на три морета. мнозина все още се позовават на отминалото величие на тази държава, наричайки го историческа предопределност. други говорят за народопсихология и комплекс за малоценност. за мен това не е нищо повече от исторически факт. и макар простащината да е явление от универсална величина, споменатата държава ражда като на поточна линия примери за арогантност и мачовщина, които разбирам, но не мога да оправдая.

преподавателят Х от СУ получава имейл от студента У с въпрос кога ще излязат оценките от изпита.

преподавателят Х изпраща по имейл оценките от изпита и съобщава, че който е скъсан или не е доволен от оценката си, има възможност да се яви септември месец на поправителна, респ. повишителна сесия.

студентите У и Z, вероятно скъсани на изпита, реагират по следния начин:

mamicata ti kurvenska 6e ta 4ykame v kusmatia gaz!

mystijo mrasna! do utre da si uprawila wsi4ki dwoiki 4e ina4e s memet 6te te ebem!!!!

първо, това са 7 правописни грешки в рамките на 2 изречения. за 12 години училище би трябвало, ако не друго, поне да имаш сносен правопис. защото, както казваше учителката ми по литература, това е екизистенц минимумът, ученици.

второ, в реда на нещата е да си ядосан, защото си скъсан на изпит, но не намирам за нормално да изразяваш афекта си по този начин. или се разбира от само себе си, че изпит не се взима, а се дава? многократно съм чувала това изречение от мои повече бивши и по-малко настоящи колеги и намирам за сбъркана нагласата да търсиш на първо място в другите причината за собствените си неуспехи.

трето, ако общото възпитание на човек на средно 20 години е загубена кауза, то къде са били неговите родители, които да му обяснят, че това поведение е неприемливо? що за бабаитлък, дори ако приемем, че преподавателят е бил в лошо настроение и е скъсал необосновано няколко студента?

четвърто, къде е границата между това да напсуваш преподавателя и да скочиш да го набиеш например? днес е имейл, утре е физическа саморазправа. физическото насилие е на една ръка разстояние от словесното, противно на това, което човек мисли.

пето, хващам се на бас, че интернет не е пространство на анонимност за пишлеметата, които са изпратили заканите. при добро желание идентичността им може да бъде установена и те да понесат съответните последствия. защото ако тези момчета или момичета знаеха, че поведението им нямаше да остане безнаказано, едва ли щяха да реагират по този начин. усещането за безнаказаност, абстракността на понятието отговорност, създава усещането за безгранична свобода, а както знаем, безгранична свобода не съществува. безгранична свобода – това е свободия. както е казал волтер, твоята свобода свършва там, където започва моят нос. в случая – носа на преподавателя.

или, защо пък не, както пееха контрол, пазете си децата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: