If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

На Одисей Евридиката

Posted in Today by bendyourcircuit on 23/12/2009

Часът е 15:32.

Следните събития са вече факт:

Изпуснах си полета за България с около половин час. Когато пристигнах на летище Дортмунд, чек инът беше безвъзвратно отминал и нямаше как да се кача. Глупавото е, че полетът ми имаше половин час закъснение и пътниците още се качваха, докато аз се обяснявах с разни нискочели германци, които знаеха само едно – че не са zuständig dafür. [Буквално: “Аз не отговарям за това.”]

След известно количество попиляни нерви и обикаляне от туроператор на туроператор, реших да летя до Истанбул. Нямам представа как се стига до автогарата в Истанбул, но с това ще се справям на място. Младеж от бюрото, където си купих билета, ми даде общи инструкции как да подходя в Истанбул. На обратната страна на билета ми пише:
U-Bahn: noc
Busbahnhof: esenler

На първо време съм благодарна и на толкова информация.

От Deutsche Bahn обезщетение можеш да получиш само за пътните с обществения транспорт, но не и за самолетния билет. Това и без друго ми беше ясно, но поне се пробвах. Освен това, на едно от всичките гишета, които овършах, ми предложиха да пътувам до София на скромната цена от 990 евро. В някой друг живот, може би.

16 и 41 минути:

Предадох си багажа. Докато чаках на опашката пред гишето, успях да хвърля бърз поглед на тълпата около мен. Повечето имаха много багаж – едно семейство беше приготвило за чекиране огромен кашон, а някаква жена към края на опашката беше подхванала дъска за гладене, облепена цялата с тиксо. Повечето мъже носеха мустаци или катинарче, а поне половината от жените бяха забрадени. Имаше и две, които носеха бурки.

17 и 22 минути:

Всъщност, изпуснах си полета, защото градският транспорт и влаковете се движеха с колосални закъснения в Дюселдорф. И макар снежната покривка да не конкурира по нищо масите сняг, които се изсипват другаде по света, държавата буквално отказа. Немците бяха като че ли най-объркани, от създалия се хаос, а чужденците мърмореха, но някак вяло – ще кажеш, не се случва на тях, а на някой друг. С много усилия успях да долазя до Централна гара. Влакът, който трябваше да хвана по разписание, имаше закъснение от половин час, а следващият беше с 15 минути назад. И макар да тръгнах един час по-рано от къщи, пристигнах Дортмунд десет минути след като чек инът беше приключил. Настойчивото ми увещаването на момчетата Уиз Еър, а после и на онези от Информацията, не доведе до никакъв резултат.

Ca. 23 часа:

Към 11 часа вечерта пристигнах на летището в Истанбул. За мое учудване, не видях нито един портрет на Ататюрк, макар самото летище да носи неговото име. До лентите за багаж имаше няколко платна, които приканваха пътниците да се възползват от предимствата на пазаруването в безмитната зона. Дали и тях ги е ударила финансовата криза? Като нищо.

Първият признак, по който разбирам, че съм в Истанбул, са гласовитите продавачи. Викат почти непрестанно какво продават, заговарят те, спират те, предлагат ти да купиш нещо. Още на изхода на летището ме оферираха с директни автобусна линия до автогарата, също и да ми сменят пари. След кратък обход се спрях на един чейндж вътре в летището, а с метрото се насочих към Istanbul otogar. Градският транспорт работи не с билети, а с жетони. Не очаквах.

Всъщност, в Истанбул няма истинско метро, а нещо, което прилича на немския Stadtbahn. За сметка на това има метробуси, които се движат в по средата на четирилентовия шосеен път, който пресича града и свързва европейската с азиатската част. Движението по двете ленти, отделени за метробусите, е организирано по британски пример – платното за обратно движение е отдясно. Обясниха ми, че едва след като купили автобусите за експресната линия, обърнали внимание, че вратите им са от другата страна, понеже били произведени във Великобритания. Затова положили маркировката наобратно, а усещането е, че се движиш в насрещното, когато пътуваш с метробуса.

За двайсет минути бях на автогарата. Английският се оказа напълно безполезен в Истанбул, затова мобилизирах всички турски думи в българския език, за които успях да се сетя. Речниковият ми запас включваше кач пара, Булгаристан, саба(х)лем, чай, торба, багаж, баян (жена), мар(х)аба, билет, бурда (тук), както и каквото знам от таблата – бир (едно), шеш (шест), беш (пет). [По-късно дядо, който поназнайва езика, ми каза, че числата в таблата не са на турски, а на арабски. Няма значение, де. Разбрах се с хората.]

Автогарата в Истанбул има формата на кръг. По средата се намира спирката на метрото, около нея са разположени фирмите на превозвачите, а самите автобуси спират зад тях. Пълно е с мъже, които стоят пред бюрата, и викат за различни градове – Анкара, Чорлу, Бурса. За Варна се пътува два пъти през деня – сутринта в осем и към десет вечерта. Открих три фирми, които поддържат линии до България. В 23:00 едната отдавна беше спуснала кепенците, а с другата можех да пътувам едва вечерта на следващия ден. След като се ядосах пред перспективата да прекарам още 20 часа в чакане, пуших навън и отново повлякох куфара от фирма на фирма. Така открих третата фирма, от която си взех билет за осем сутринта. Реших да остана на автогарата за през нощта и се паркирах се в чакалнята. Междувременно беше минало полунощ.

Изглежда турската разновидност на бидето е навсякъде. Дори тоалетните на летището в Истанбул имаха вградени пръскалки. Останалите имаха изведени отделни кранове с всевъзможни тасчета, канчета, легенчета или кофички под тях, но без следа от сапун, с който да се подмиеш. Поради това, а и заради кучия студ в обществените тоалетни, реших да пропусна.

Към 2 сутринта:

За моя изненада, вместо да ме изгонят, след като затвориха бюрото, ме оставиха да спя на кушетката вътре. Пазачите бяха трима. Цяла нощ гледаха сериали, единият се осмели да запали цигара вътре, но после излизаше навън, за да пуши. Другите двама си говореха, овиквайки се периодично един друг. По някое време единият ме приближи внимателно и ми подаде палто, с което да се завия. Бях толкова учудена, че отказах. Към пет ме събудиха, сочейки ми към камерите. Дори да ги спират през нощта, спането едва ли е разрешено така или иначе. Към седем се появи някаква жена, която започна да раздава чай на всички пътници в чакалнята. Гледах няколко пъти новините – наводнение, взрив и две убийства, след което излязох на оглед. Мустаците са действително навсякъде, а портрет на Мустафа Кемал този път не липсваше. Беше окачен на видно място заедно с лика на друг, явно бележит турски управник.

С автобуса тръгнахме четвърт час по-рано от предвиденото. Отне ни доста време докато излезем от Истанбул, а аз се предадох и заспах. В автобуса чалгата беше българска, а филмите – дублирани на турски. „Умирай трудно 4“ ми се стори не екшън, а по-скоро комедия. Спомням си, че някой викаше дикат (внимание) и лютфен (помощ), останалото проспах. Събудих се в Чорлу.

На границата прекарахме около час. Някаква бабичка остави бакшиш на българската страна на пункта, защото пренасяше месо или мляко, а било забранено. Изглежда, дори думата черпя не е българска, а турска.

Към 18:00, след близо девет часа път, бях във Варна. Долазих до вкъщи, ядох и се строполих в леглото. Така приключи на Одисей Евридиката, започнала в девет сутринта предишния ден.

Паметно завръщане.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Katz said, on 24/12/2009 at 13:59

    Ти си герой.

  2. anchett said, on 25/12/2009 at 22:29

    а пък Katz ми взе думите:)

  3. bendyourcircuit said, on 25/12/2009 at 23:33

    Юнаци, не знаете колко ме радвате само ;-) А сега припадам след (заслужено) коледно ояждане.

    ПС: Тая вечер ми казаха, че на Одисей Евридиката всъщност се казва Пенелопа.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: