If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Журналистическа етика

Posted in Today by bendyourcircuit on 04/02/2011

Понеже това е основното, с което се занимавам в момента, един цитат за журналистическия професионализъм в новите страни-членки на Европейския съюз. Имат се предвид страните от последните две вълни на присъединяване 2004-та и 2007-ма:

Dass dennoch der Professionalisierungsgrad des Journalismus in den postkommunistischen Ländern nach rund zwei Jahrzehnten der demokratischen Entwicklung als niedrig, wenn nicht als bedenklich einzustufen ist, hat mehrere Gründe: Erstens haben Bußgelder und andere subtile Formen politischer Beeinflussung (insbesondere im öffentlichen Rundfunk) in einigen Ländern ein Klima der Einschüchterung, des vorauseilenden Gehorsams und der Selbstzensur geschaffen, nachdem sich der Journalismus aus Sicht staatlicher Akteure zunächst zu sehr in seiner Kritik und Kontrolle gegenüber der Politik ausgetobt hatte. Zweitens wird die Entfaltung professioneller Unabhängigkeit und gesellschaftlicher Verantwortung duch den enormen wirtschaftlichen Druck, dem sich die Medien ausgesetzt sehen und der auf die Journalistinnen und Journalisten übertragen wird, nachhalting eingeschänkt. Drittens hat der Zusammenbruch der alten Regime auch zu einem Generationenwandel im Journalismus geführt, wobei es weithin an standardisierten Ausbildungswegen mangelt. Schließlich felht es in vielen Ländern an einer funktionierenden Selbstregulierung und –kontrolle des Journalismus. Nur in wenigen Ländern, wie z.B. Polen, Estland, Slowenien, konnten sich bislang Journalistengewerkschaften und Presseräte etablieren, die zur Autonomie und zur Verständigng über journalistische Standards einen wesentlichen Beitrag leisten.

– Tenscher, Jens (2008): Massenmedien und politische Kommunikation in den Ländern der Europäischen Union. In: Gabriel, Oscar W. / Kropp, Sabine (Hg.): Die EU-Staaten im Vergleich. Strukturen, Prozesse, Politikinhalte. Wiesbaden³, 428.

Накратко, какво има или няма в държавите от региона, част от който е и България:

– Нисък, да не кажем съмнителен журналистически професионализъм;
– Опити за оказване на политическо влияние и сплашване;
– Превантивно подчинение на определени политически фигури;
– Автоцензура;
– Икономическа зависимост;
– Липса на адекватни форми на обучение;
– Липса на функциониращи регулаторни органи.

Мдам.

Update: Случайно попаднах на тази магистърска работа (Rundfunk und Rundfunkpolitik in Bulgarien), в случай че някой се интересува от темата.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Katz said, on 04/02/2011 at 18:15

    Преди две години писах семинарна работа по тая тема, конкретно за България. Изводите, общо взето, бяха същите.

  2. windandfog said, on 04/02/2011 at 22:23

    Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес
    http://www.kultura.bg/bg/article/view/17981

    Мисля, че това ще ти хареса.

  3. bendyourcircuit said, on 05/02/2011 at 10:06

    Андролова звучи като повечето представители на своето поколение: огорчена, крайна, обезнадеждена и абдикирала. Това ме подразни, дори да има основателни причини да бъде такава. Ако списанието е на пазара след десет години, да кажем, без да има съществена разлика в качеството на съдържанието, ще се окаже, че Андролова е била в грешка. Тоест, адаптивност е възможна без да се продадеш на баничарите, които тя очевидно ненавижда (пък и не само тя). Ако ли не, сигурно и аз ще звуча като нея.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: