If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Realpolitik

Posted in Today by bendyourcircuit on 27/02/2011

Неуспешните експерименти в Близкия изток ясно показаха, че експортът на демокрация не работи както Западът сигурно се е надявал. Дори ако приемем, че трансферът на западноевропейски ценности, плурализъм, изобщо – на демокрация в широкия смисъл на думата, поне от формална гледна точка е валидна причина за старта на една мироопазваща или мироналагаща мисия, реалните мотиви, които стоят зад това решение, обикновено са от геополитическо или икономическо естество. Правилата на така наречената Realpolitik се основават на схващането, че политическият процес и най-вече промяната в баланса на силите се диктуват преди всичко от решенията на световните лидери и зависят от различни властови ресурси: икономически, човешки капитал, иновации, въоръжение и пр.

Ако погледнем на случващото се в Тунис, Египет или Либия от тази перспектива, разликите в поведението на Съединените щати спрямо трите казуса не са никак озадачаващи. Все още нито един от тях не е разрешен напълно, а Западът изведнъж си припомни думите египетския президент Анвар Садат, изречени малко преди да бъде застрелян наред с посланика на Куба и още десет души, че Муамар Кадафи е напълно луд. Няколко десетилетия по-късно, лудостта на либийския лидер прерастна в геноцид срещу собствения му народ, а западноевропейските партньори на Либия в едно със Съединените щати са повече от притеснени, при това с основание, не само за цената на петрола, който се продава само в долари, но и за неизбежното преразпределение на силите в региона. Погледнато от гледна точка на Реалната политика обаче, именно поведението на големите играчи би трябвало да е определящо за хода на събитията.

Черният лебед на Северна Африка като че ли предизвика слабо вълнение в Германия. Вече бившият доктор Гутенберг дотолкова измести фокуса от събитията на международната сцена върху себе си и своята дисертация, че сериозните материали за лудостта на Кадафи се появиха основно в националните вестници, без обаче да им се даде ясен приоритет пред фала на министъра. Bild открито защити Гутенберг, а критиката на Frankfurter Allgemeine Zeitung по адрес на Гутенберг – противно на очакванията – беше опустошителна. Донякъде разбираемо, един вътрешнополитически скандал отново се оказа по-важен от събития, чиито последствия са непренебрежими в дългосрочен план.

Междувременно Либия показва, че е възможно промяната да се случи и по различен начин – отдолу, дори с цената на няколкостотин човешки живота. Колкото до „мъченичеството“ на Кадафи, ако действително остане в Либия до самия край, то едва ли ще прекрати верижната реакция, започнала в Тунис. Все пак мъченичеството по дефиниция има едно съществено условие – смъртта на мъченика.

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Г. Стефанов said, on 01/03/2011 at 18:21

    Прекрасно, Тина! Продължавай все така!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: