If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Идрис и манекените

Posted in 5584 by bendyourcircuit on 24/02/2013

Ето че Идрис се озова в просторен дървен обор, застлан със слама, топъл и миришещ на сено и тор – приятна атмосфера, където се чуваха въздишки, кротко мучене и шум от сънливо пръхтене. И действително на другия край на боксовете се виждаше малка врата, през която кравите минаваха спокойно, без да се блъскат, сякаш отиваха да ги доят или на паша. Вратата водеше към тесен наклонен коридор, който завършваше пред повдигаща се решетка, отделяща го от огромно помещение. Тук доверчивите крави търпеливо чакаха, всяка опряла глава върху задницата на застаналата пред нея. Напомняха добри домакини, които с кошници в ръка чакат на опашка пред входа на някой магазин. Решетката се вдигна и след като първата крава влезе, тя отново се спусна зад нея. Животното се оказа затворено в клетка с леко повдигнат под. Колачът изчака главата да застане в удобно положение и постави матадора по средата на челото между големите, изпълнени с тревога очи, които жално го гледаха. Чу се сухо изщракване. Животното падна на колене. Лявата преграда на клетката се плъзна и едрото тяло, разтърсено от спазми, се стовари върху скарата на пода. Колачът се наведе и преряза сънната му артерия. След това завърза задния десен крак за верига, спусната от подвижна релса. Веригата се опъна и закаченото за единия крак туловище остана да виси, сякаш бе убит заек, който някакъв ловец гигант размахваше. Трупът се плъзна по релсата и яркочервена струя кръв потече върху скарата. Задният ляв крак на животното се свиваше в конвулсивни движения. Топлата и все още туптяща маса се стовари върху други трупове, които изпълваха халето, където зловещо висяха огромни куки. Мъже с бели пластмасови шапки, престилки и ботуши се нахвърляха върху тях с ножове и електрически триони. Под одраните кожи се отркиваха огромните лъскави маси яркочервени мускули и слизести ципи в преливащи се цветове. Изпущащи пара морави и зелени вътрешности падаха в коритата. Служител с маркуч изтласкваше с водна струя отпадъците и кафеникавата смес от слуз и кръв към скарите на отходните канали. Изведнъж той се спря изненадан. Високият силует на камилата току-що се бе появил в рамката на отворения портал.

(…)

Mисля, че грешите, когато смесвате статуите с манекените – подхвърли остро Бонами. Тяхната връзка с облеклото е диаметрално противоположна. За скулптора е важна голотата. Обикновено статуята е гола. Ако трябва да бъде облечена, скулпторът първо я създава гола, после я облича. Връзката манекен-облекло е обратна. Тук облеклото е важно. Манекенът е подвластен на облеклото. Той сякаш е част от него. Оттук и неговата грозота, когато не е облечен. Статуята, както и човешкото тяло, може да бъде гола. Манекенът не може да е гол, а само съблечен. Това, което виждате, не са тела, нито изображения на тела, а сенки на костюми, привидения на рокли, призраци на поли, духове на пижами. Да, духове на пижами, именно духове, може би тази е най-подходящата дума.

(Мишел Турние, Златната капка)

Краят

Posted in 5584 by bendyourcircuit on 24/02/2013

След като веднъж на дадено същество му е станало ясно, че това е краят, то най-напред прави жалки опити да не повярва. Но колко смешно е да правиш такива опити. Краят наближава и тогава съществото прави други, още по-жалки опити да не повярва. Поглежда встрани, поглежда надолу, дори разговаря. След известно време, когато краят става съвсем предстоящ, то плаче или се блъска в стената. Но краят наближава и то, изтощено, затваря очи, за да потъне почти насила в собствения си сън. Докато мисли, че спи, краят го сграбчва, за да го превърне в камък. Оттук нататък някои същества имат щастието да сънуват цяла вечност, а другите, които нямат сънища, чакат, неразбрали, своето събуждане.

(Иван Станев)

Чудовищно

Posted in 5584 by bendyourcircuit on 24/02/2013

Мой твърде близък човек, който обичам, е чудовищно същество. За да го опознаем, бихме могли да го разделим на части, но и така знаем всичко за него. Той е убил много хора и сега се опитва да убие и мен. Аз обаче съм предпазлив и взимам охранителни мерки. Разбира се, не мога да се заключа, да издигна стени, тъй като нося този човек със себе си. Така ескимосите са нарамили на гръб своите деца и ако те бяха убийци като този човек, биха наръгали с нож или биха удушили своите родители. Казвам това, за да поясня една особеност на този човек, която го прави несъкрушим: той мрази да го обичат.

(Иван Станев)

%d bloggers like this: