If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Glee (2009-*)

Posted in Today by bendyourcircuit on 08/01/2011

Наскоро приключих с първия сезон на Glee. От втория сезон, който върви в момента, отчетох безразборно няколко епизода, защото ми стана интересен и исках да видя как се е развил нататък. За протокола, става дума за група ученици, които се събират в нещо средно между клуб по танци и пеене едновременно. Общото между тях е, че всички са аутсайдери в училище.

Като оставим настрана факта, че съм извън таргет групата на сериала, която очевидно е младежи в околопубертетна възраст, сериалът ми хареса, защото, за разлика от повечето подобни бозяци, епизодите са забавни, но не са повърхностни. С това не казвам, че сериалът блести със завидна дълбочина, но определено не е като обичайната масовата продукция насочена към същата група.

Клишетата са очевидни. Пример за това е съставът на групата, в която има двама азиатци, афроамериканка, няколко евреи, гей, момче в инвалидна количка и една много тъпа блондинка. Отношенията между тях и останалите също не изненадват с нищо и обхващат обичайния тормоз в училище, мажоретки и футболисти и т.н. Останалите са аутсайдери, просто защото са различни.

От друга страна, Glee праймва зрителите по положителен начин. Децата се справят, намират среда и общност, в която се чувстват ценени, развиват се и пр. И макар рейтингът им в училище да не скача до небесата, те се справят с издевателствата или поне ги понасят по-леко от преди. Дори тази идея не е нищо ново и щеше да е все едно, ако сериалът не беше станал толкова популярен.

Няколко неща ми направиха особено впечатление. Първо, играта на Джейн Линч, която участва и в много други филми освен The L Word. Актрисата е openly gay – не се сещам за български еквивалент на израза в момента – но играе роля на хетеросексуална жена, всъщност, не за първи път. Второ, ролята и най-вече гласът на Крис Колфър, който играе Кърт, гей момчето от групата. Трето, така и така сме на гей тема, Крис Колфър и втората гей-роля в сериала.

Отдавна не бях срещала толкова позитивни гей-образи в масова продукция, която не е насочена към гей-публика. Не може да бъде, но никой от тях не искаше да се самоубие, не беше наркоман или бездарник, не проституираше за пари, не страдаше завинаги заради несподелена любов, не беше обречен, не се лекуваше от хомосексуалност, не беше малтретиран като дете, нямаше колосални проблеми с родителите си, защото е гей, изобщо не се срамуваше от себе си и не страдаше от тежки комплекси.

Макар образът на Кърт да е клише в известна степен – интересува се от мода и дизайн, има висок глас, женствен е – образът му се балансира от другата гей-роля в сериала. Блейн не противоположност на Кърт, а го допълва и показва другата страна на това да си хомосексуален.

Два други факта: в първи сезон имаше по един епизод, посветен на Мадона и Лейди Гага, които, освен че са мейнстрийм и поради тази причина генерират сигурна публика, са се превърнали в гей-символи (заслужено или не, това е друг въпрос).

В заключение, моите две стотинки: макар да обслужва повече от едно клише, сериалът го прави с хумор, не е плоскоумен като повечето училищни или колежански саги, а и има позитивно послание.

Повече за Glee, тук. И понеже стана дума за женственост, един много силен текст за кралиците, тук.

Снимка: Remote Patrolled

Tagged with: ,

Равносметката

Posted in Today by bendyourcircuit on 28/06/2010

Тази вечер гледах Източни пиеси. Мислех си да го подаря на моя приятелка, германка, която имаше рожден ден наскоро. Не го бях гледала и, понеже не обичам да подарявам филми, за които не знам нищо, реших да го пусна.

Филмът проследява историята на двама братя. По-големият е учил е дърворезба в Академията, но работи в цех за мебели и е на метадонова програма. По-малкият попада сред някакви типове, нещо средно между hools & neo-nazi bashers. Пребиват турчин на центъра на София. Филмът завършва някак оптимистично, макар че краят е отворен.

Тази сутрин прочетох статията на Яна Бюрер Тавание за ХИВ-позитивните в България. После си спомних за нападението над протестиращите срещу Центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Вчера разбрах, че на 26-ти българската „национално-патриотична“ младеж излязла на протест срещу прайда в София. Преди това някакви убили момче в Борисовата, понеже им приличал на гей.

Когато живееш повече в чужбина отколкото в България, е много лесно да си затвориш очите. Все пак, факт е, че проблеми като словото на омразата, неонацистките прояви, дори пукнатините в здравната система се задълбочават. Притеснява ме, че единствените, които се ангажират с тях, са шепа блогъри и няколко неправителствени организации. Притеснява ме, че в медиите няма истински, съдържателен дебат по тези теми. Притеснява ме, че повечето хора не ги възприемат като проблемни.

Толкова безхаберност и омраза. Сякаш принципът, който движи държавата, е „Кучето си лае, керванът си върви.“

(Гей) брак

Posted in Today by bendyourcircuit on 28/06/2009
Tagged with:
%d bloggers like this: