If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Андрогинност

Posted in Today by bendyourcircuit on 22/07/2009

Boy I Am (2006)

Posted in Today by bendyourcircuit on 19/06/2009

While female-to-male transgender visibility has recently exploded in this country, conversations about trans issues in the lesbian community often run into resistance from the many queer women who view transitioning as a „trend“ or as an anti-feminist act that taps into male privilege. Boy I Am is a feature-length documentary that begins to break down that barrier and promote dialogue about trans issues through a look at the experiences of three young transitioning FTMs in New York City—Nicco, Norie and Keegan—as they go through major junctures in their transitions, as well as through the voices of lesbians, activists and theorists who raise and address the questions that many people have but few openly discuss.

Официалният сайт на филма.

Част #1. Приятно гледане.

джендър куиър

Posted in Today by bendyourcircuit on 30/01/2009

от genderkid. заглавието е на sociological images.
макар преводът ми да минава за сносен, със сигурност има някои неточности, така че приемам забележки. освен това, нещо винаги се губи при превода, тук има транскрипция на английски. приятно четене.

а, да. видеото:

И така, преподавам на деца в предучилищна възраст. Първо, важно е да го отбележа, преди да прочета това стихотворение. И второ, обикновено имам коса, много по-къса от тази. Това е всичко, което трябва да знаете.

“Ти момче ли си или момиче?” – пита ме той и ме гледа втренчено в цялото си великолепие от три фута и омазано с пудинг лице.
Казвам му: “Дилан, в този клас си от три години и все още не знаеш дали съм момче или момиче?”
“Аха.”
“Е, щом е така, не мисля, че това има чак такова значение. Ти какво ще кажеш?“
“Ами, май няма. Може ли да ми залюлееш люлката?”
Това се случва всеки ден. Вълната детско любопитство, която ме залива, каквато и да съм аз.

В клас, когато обсъждаме Млечния път, орбитата на Слънцето около Земята, каквото и да е, Юпитер, Сатурн, Марс…
“Деца, знаете ли, че някои от звездите, които виждаме, когато погледнем нагоре към небето, са толкова далеч, че вече са мъртви? Какво мислите за това? Тими?”
“Ами, мама казва, че въпреки че имаш косми по краката и че космите по главата ти са къси и боцкат и че миришеш лошо като татко, ти си момиче.”
“Благодаря ти, Тими.”

Така е то. На игрището тя ме зяпа иззад розовите си очила и пита: “Имаш ли си приятел?”
Аз казвам не, а тя отвръща: “Ахааа… А имаш ли си приятелка?”
И аз казвам: “Не, но ако по силата на някакво чудо след 20 години най-после имам, със сигурност ще я доведа да се запознае с теб. Какво ще кажеш?”
“Добре. Може ли да ми залюлееш люлката?”

Това е. Тях не ги интересува. Не ги интересува. Нас, от друга страна… Баща ми седи от другата страна на масата по време на коледната вечеря и скърца със зъби над все още пълната си чиния – апетитът му се е изпарил заради моята прическа:
“Къде ти е била главата? Беше такова хубаво момиче!”
Пияни момчета крещят, надвесват се от прозорците на джиповете на техните татковци: “Хей! Ти педераст ли си или лесбийка?“ И се чудя какво ли ще се случи, ако срещна някой от тях късно през нощта.

Разбира се, това винаги се случва в някак недостатъчно ярката флуоресцентна светлина на публичната тоалетна: „Господине! Господине, давате ли си сметка, че това е женската тоалетна?“
„Да, госпожо, давам си сметка, само че не ми беше удобно в мъжката да си завра този тампон в пениса.“

Но най-доброто, най-доброто – това е майка на пазар, която, вирнала нос, дърпа настрана дъщеря си, облещила ей такива очи, шепнейки и: “Не зяпай, не е учтиво.”
А на мен ми се ще да и кажа: “Виж какво, единственото неучтиво нещо тук е твоята параноична родителска ръка, която дърпа дъщеря ти настрана от най-добрия урок за това какво е да бъдеш себе си, който това момиченце някога ще получи с твоето червило Мейбълин, педикюр в цвят киви и сладникава красота. Така че защо не си вземеш розовкото и синичкото, твоите правила за момиченца и момченца и не си ги натикаш в количката при скапания ти Космополитън, защото утре ставам на 28 и знам в пъти повече от теб. И ако случайно се появя в розова плисирана рокличка, тези деца ще ме обичат – ни повече, ни по-малко.“

“Хей, ти момче ли или… все едно, може ли да ми залюлееш люлката?” И някой ден, когато всички ние порастнем, всичко ще е точно толкова лесно.

%d bloggers like this: