If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Свиленград във FAZ

Posted in Today by bendyourcircuit on 03/04/2011

В днешния брой на Frankfurter Allgemeine Zeitung am Sonntag излезе статия за границата между България, Гърция и Турция или „края на Европа“, както я наричат в публикацията. Тема на репортажа са селското стопанство в България след присъединяването на страната към Европейския съюз, новите възможности за финансиране, както и търговията със селскотопанска продукция.

Който се интересува, може да прочете пълния текст на статията тук.

Posted in Today by bendyourcircuit on 12/11/2010

ZERO-TOLERANCE TO IMMIGRATION. The 2004 elections to the European Parliament returned 25 MEPs from ten anti-immigrant, neo-Nazi and extreme right-wing parties across seven member-states, including three new members. On the accession of Bulgaria and Romania in 2007, they were joined by several more ultra-nationalists and formed a separate political grouping in the parliament: Identity, Sovereignty and Tradition (which collapsed a few months later due to national differences).

At local level, the picture has been equally disturbing. Since 2004, the Belgian Vlaams Blok, the French National Front, the German National Democratic Party and others have all performed well at local and regional elections. Poland’s government from 2005 to 2007 included at least one party with anti-semitic leanings. Many commentators would prefer to treat such parties as short-lived phenomena with no real base in public opinion. Austrian support for the far-right Freedom Party dried up shortly after it entered government. The Dutch anti-immigration party, Lijst Pim Fortuyn, all but collapsed in 2005. Danish anti-immigrant parties have also suffered setbacks in recent years. In reality, however, mainstream parties in these countries have wrong-footed the extremists by adopting tougher rhetoric on immigration matters.

From EU Migration Policy: An A-Z

Актуален пример в това отношение е Никола Саркози. Иначе бакалавърската работа се очертава да бъде на тема миграция.

Tagged with:

Европа 2020

Posted in Today by bendyourcircuit on 30/06/2010

Европа 2020 е новата стратегия на Европейския съюз, наследник на Лисабонската. Последната покриваше периода 2000-2009 и изтече със спорен успех, най-вече заради това, че нямаше задължителен характер и в нея не бяха предвидени санкции за неизпълнение. Март месец Европейската комисия предложи Европа 2020, а до края на годината трябва да се развие напълно. Вариантите са два. Първо, да предвижда задължителни санкции за държавите членки, които не работят за нейното приложение. Второ, държавите, провели нужните реформи, да получат парични бонуси за свършената работа.

По същество Европа 2020 обхваща пет основни цели, сред които:
– повишаване нивото на заетостта на населението между 20 и 64 години от 69 на минимум 75 процента;
– повишаване инвестициите в направление Изследователска дейност и развитие до поне 3 процента от брутния вътрешен продукт;
– редуциране на вредните емисии с 20 процента в сравнение с нивото от 1990-та година, повишаване дяла на възобновими източници на енергия с 20 процента, повишаване на енергийната ефективност с 20 процента;
– редуциране дела на учениците, прекъснали училище, от 15 на 10 процента, повишаване дела на завършилите висше образование от 31 на 40 процента;
– редуциране дела на гражданите на ЕС, които живеят под границата на бедността за всяка държава членка с 25 процента.

Конкретното осъществяване на тези цели е изложено по-подробно в стратегията под формата на седем инициативи: Innovation Union, Youth on the Move, A Digital Agenda for Europe и пр.

Като цяло, има различни концепции за това що е обществена промяна. Ако преди няколко века основната идея е била, най-общо казано, да се изведе обществото от период на безпросветност към едно по-светло бъдеще, то сега говорим за диференциране на процеса и мерки на няколко нива: на супранационално и национално ниво, на ниво колективни актьори в рамките на една държава и на индивидуално ниво. Стратегията дава общи насоки за това, какви реформи трябва да се предприемат в отделните сектори, упоменати в нея (разбирай – седемте инициативи). Конкретното разработване на реформи е задача на отделните държави членки, които, разбира се, трябва да ги съобразят с нивото на национално развитие. Не всички реформи касаят гражданите например, но засягат развитието на националните пазари в рамките на Европейския съюз. Други предвиждат структурни реформи на национално ниво. При всички положения, държавите членки следва да съобразят политиките си с инициативите, заложени в Европа 2020 – макар стратегията все още да има препоръчителен характер.

Обяснявам всичко това, защото последните три месеца работихме над въпросник, чиято цел е да установим как немските евродепутати възприемат Европа 2020 и как точно възнамеряват да я приложат. Това, което нас ни интересува, е, къде точно стои акцентът за немските евродепутати и какъв характер ще имат реформите, съобразени със седемте инициативи. Отначало мислихме да проведем онлайн-допитване, но в крайна сметка решихме да разработим пощенско. Това, разбира се, доведе до съкращаване броя на въпросите до 52, без да броим задължителните демографски от типа пол, партийна принадлежност, възраст и пр. Всички съдържат (пет степенната) Ликерт-скала, някои и опция за свободен отговор. Въпросите са формулирани така, че съдържат изказвания за конкретно формулирани реформи, но и съотнасят изказванията към съответната група, обект на тези реформи: национална структура, колективни актьори, граждани. Примерно:

„Нашите граждани трябва за в бъдеще да се откажат от нездравословни храни, например от бърза храна.“

Вариантите за отговор са пет, от „Не, категорично отхвърлям“ до „Да, категорично приемам.“ Основните проблеми са няколко. Първо, не е ясно дали въпросника ще попълни самият евродепутат или някой друг от неговия екип. Второ, очакваме около 20 процента от целевата група да попълнят въпросника. При по-нисък дял нямаме шанс да отстреляме що-годе репрезентативно допитване. Не е много, но не е и малко, предвид с кого точно си имаме работа. По-нататък обработваме данните със SPSS, по план някъде края на лятото. В зависимост от това какво е финансирането за следващата година и как се развие настоящото допитване, възможно е да разширим изследването до всички евродепутати.

Мен лично най-много ме интересуват два раздела: Възобновими източници на енергия и Дигитализиране. Първите въпросници очакваме средата на юли месец.

%d bloggers like this: