If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Сключване на договор онлайн: как се (и не се)

Posted in Today by bendyourcircuit on 11/12/2010

Този месец все още се разправям с една фирма, която спонтанно ми прати сметка на мейла и ми поиска стабилната сума от €96 за нещо, което дори не съм възнамерявала да поръчам. Уловката, както обикновено, е била в ситния текст някъде на страницата, където съм се регистрирала. Там е пишело, или поне така настояват от фирмата, че регистрацията е платена и е за срок от две години. Само вноската за първата година е €96, след което трябва да преведа още толкова за втората.

След като премина първоначалният шок, намерих въпросната страница. Открих я в два варианта. На едната действително бяха описани условията, с които фирмата твърдеше, че съм се съгласила. Втората, обаче, изглеждаше по коренно различен начин – с формуляр за регистрация, но нито ред за това, че тя е платена, нито за условията на договора или за срока, в който мога да се откажа.

Звъннах на фирмата, за да ги питам мога ли да се откажа от абонамента или да платя само за първия месец, след което да прекратим всякакви отношения. Госпожицата ми каза, че срокът, в който съм можела да се откажа, е изтекъл. Отказа да ме свърже с някой друг от офиса – шеф, колега, все едно. Мен пък ме хванаха бесните и и казах, че фирмата е пирамида и че това е чиста проба изнудване. Чак съжалих, че нямам телефон, който да и трясна, за да е по-ефектно.

Последваха няколко опита от тяхна страна да ме накарат да платя – първо, заплаха с такси за всеки месец, с който просроча плащането, после с адвокат. Последва ГРУБА ГРЕШКА от моя страна – преведох парите. В последствие разбрах от една позната, която вече е била в подобна ситуация, че действително става дума за измама. Фирмите, които действат чрез подобни методи, нямат правни основания да изискват тези суми и се надяват чрез сплашване да принудят „клиентите“ си да платят.

Ядосах се още повече, защото разбрах, че не само съм постъпила идиотски и съм се предала без бой, но съм се отказала от €96, които за студент, който се издържа сам, са стабилен разход. Все пак, реших да оформя писмено възражение и поне да си спестя вноската за втората година, които сигурно щяха да ми поискат по-късно. Все още чакам отговор и се надявам да ми върнат парите, макар вероятноста да е много, много малка.

Затова…

Какво се прави (или не се), когато имаме случай на онлайн измама?

Първо: Колкото и малоумно да звучи, убеждаваме се, че действително става дума за измама. Телефонните разговори, консултацията с адвокат, попълването на формуляри, писането на опровержения, изобщо, излишното хабене на нерви няма особен смисъл, ако след това осъзнаем, че всъщност сме се объркали и искаме продукта или услугата. Тук автоматично изключвам случаите, в които сме поръчали, но в последствие нарочно се правим на ударени, защото сме решили, че е смешно скъпо или не ни харесва, както често става при поръчки онлайн.

Второ: Ако става дума за сключване на договор в интернет, трябва да получим условията на договора в писмена форма, а те трябва да са описани ясно и изчерпателно на страницата. Това е общо правило и важи за сключването на договори изобщо и, макар да е близко до ума, често го пренебрегваме.

Трето: След като сме сключили договора, трябва да получим потвърждение и копие от него. Номерът с потайното сключване на договор, за което дори не сме разбрали, защото никъде на страницата не е пишело, че за регитрацията се плаща, две седмици след което внезапно получаваме сметката, НЕ ВЪРВИ. Може и да не са две седмици, но обикновено сметката пристига след изтичане на срока, в който можеш да се откажеш от продукта или услугата. След изтичане на този срок е невъзможно да се откажеш, освен ако не се позовеш на някакво нарушение при сключване на договора, което би го направил нищожен.

Четвърто: В случай, че такова нарушение е налице, първо се изпраща писмено възражение с обратна разписка до фирмата, с която имаме отношения. Не по мейл, а по пощата и при това с обратна разписка, за не се окаже в последствие, че писмото уж се е загубило. Ако това не доведе до желания резултат, следват два варианта за действие: или се отказваме, или завеждаме делo. Тук всеки преценява за себе си как е склонен да постъпи.

Полезно: Ако някой попадне в сходна ситуация, в Германия на това място помага Verbraucherzentrale. Центровете дават консултация по правни въпроси, а таксата е символична – до €10, за студенти е безплатно. Примерният текст на възражението, което изпратих на фирмата, също получих оттам. След като го промених, където беше необходимо, текстът придоби следния вид: [DOCX], [PDF]. Иначе: сайтът на Verbraucherzentrale.

Update: Гадовете са www.top-of-software.de и предлагат някакъв софтуер, който на всичкото отгоре е безплатен в интернет.

В матрицата

Posted in Today by bendyourcircuit on 22/11/2010

Днес, докато прехвърлях стари списания вкъщи, попаднах на някакъв стар брой на DER SPIEGEL. Прелиствайки списанието, отворих случайно на някаква статия за Generation @, Netzgeneration или както там наричат новите поколения, за които интернет е даденост. Между другото, не съм чула хора между 20 и 30 години да ползват думата „мрежата“, която обикновено навява спомени за онези телевизионни предавания, в които някъде 90-те години ни просвещаваха как се ползва елементарен софтуеър.

Някъде в началото на статията авторът обяснява следното: след като става ясно какъв потенциал има интернет и че вече си имаме работа с масово средство за комуникация, излизат и първите предположения как бъдещите поколения ще ползват интернет и как това ще промени начина им на живот. Появява се образът на младия човек, който не е в състояние свърши каквото и да било, ако не е онлайн; на потребителя, който се е отделил напълно от реалния свят и живее в някаква своя виртуална вселена.

Контрапункт: актуални изследвания показват, че младите хора, за които интернет винаги е бил даденост, не са това, което шепа умни глави са си представяли в самото начало. Тук се вмества препратката към Закона на Риепл, който, в случай че учиш Medienwissenschaften или нещо сходно, задължително ти повтарят поне сто пъти, докато завършиш: новите медии не изместват старите, а ги допълват. Изобщо, много бла-бла и до болка познати факти.

Накратко: новите поколения не са хиперактивни в интернет, както се е очаквало преди. Много малко имат свой блог, ползват туитър, да не говорим за ангажиране с проекти като Уикипедия, примерно. Компютърната грамотност не надхвърля свалянето на музика и филми, търсенето на информация на някакво прилично, но не особено задълбочено ниво, ползването на социални мрежи и пр. Изключение са гийковете и разните социално ангажирани хора, които, с или без интернет, пак щяха да бъдат малцинство и далеч от профила на масовия потребител.

По-интересно беше обяснението защо началните предположения са се оказали грешни. Логично е хората, които изведнъж откриват ново средство за комуникация, да са въодушевени и да си представят някакъв прекрасен нов свят, в който ако не всичко, то поне много неща се въртят около виртуалното. Xората, за които интернет е даденост, обаче, директно прескачат хайп фазата и нямат специално отношение към интернет. Повечето го интегрират в ежедневието си, но без да жертват контактите си с реалния свят.

В заключение: добре написана, информативна статия, която ме отегчи до смърт. Нещо ми се струва, че ако човек има поне малко мозък в главата и наблюдава внимателно какво се случва наоколо, спокойно може да стигне до същите заключения и без научни изследвания по темата. Естествено, има и алтернативен вариант: да надценявам хората и готовността им да си напрягат главите.

Следва малко българска естрада за вдигане на тонуса.

Listening for Big Brother

Posted in Today by bendyourcircuit on 15/01/2010

Today Bulgaria made it to page 17 of the International Herald Tribune.

It’s not an article, not even an interview or any statistical data summing up Bulgaria’s progress (or lack of one) in relation to its (not so recent) admittance to the EU. No. Surprisingly enough, it’s a photograph taken at a protest, which took place in Sofia on the 14th of January. Yes, You are a terrorist! got international coverage and I’m glad.

Why?

Well, because it has nothing to do with Rumyana Zheleva’s absolute failure as a EU commissioner candidate (I got to read enough about it already) and because it concerns Bulgaria’s civil society, some part of which took action yesterday. I think this is rare, but good news.

So, this is it.

PS: This is a temporary file from work I copied today, but I didn’t have to time to make a proper scan. Sorry.

%d bloggers like this: