If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

FAZ: Безредици пред джамия в българската столица

Posted in Today by bendyourcircuit on 23/05/2011

Не предполагах, че медиите тук ще регистрират на сбиването пред Баня баши, макар че темата е важна поне поради три причини. Първо, предстоят местни и президентски избори. Второ, ако Атака доскоро папкаше и слушкаше като коалиционен партньор на ГЕРБ, сега отново се активизира, независимо в контекста на какъв политически сценарий. Трето, нищо че е очевидно – организираните провокации към други етнически или религиозни групи, както и насаждането на омраза към тях, по дефиниция нямат положителен ефект. Затова не виждам кой друг, освен Атака и ДПС, би касирал дивиденти от грозния инцидент. Освен, може би, медиите, но причините там са други.

Frankfurter Allgemeine Zeitung: Krawalle vor Moschee in Bulgariens Hauptstadt, в оригинал и на български от Дойче веле.

Изображение: AFP, FAZ

Вметка: Между другото, Frankfurter Allgemeine Zeitung бяха първите, които излязоха с материал за акцията на Саркози по репатрирането на няколко стотин български и румънски роми.

Alice Schwarzer: Die große Verschleierung

Posted in Today by bendyourcircuit on 12/02/2011

Aко не беше медийният шум около книгата Die große Verschleierung, сигурно и досега нямаше да разбера коя е Alice Schwarzer. Die große Verschleierung (на български: Голямото забулване) излезе средата на миналата година и подобно на книгата на Thilo Sarrazin Deutschland schafft sich ab или Германия се саморазпуска, предизвика значителен обществен дебат и общо взето се превърна в национален бестселър. С книгата на Сарацин беше по-различно в известен смисъл, но той все пак беше в управителния съвет на Националната банка на Германия преди да подаде остава след масивен политически натиск. Между другото, в последно време съпругата на Сарацин също спечели печална слава за някои, за други – заслужено внимание, основно заради авторитарните си методи на обучение в училище (жената доскоро работеше като учителка в Берлин), както и с няколко интервюта, в които говореше доста апокалиптично – донякъде с основание – за качеството на образованието в Германия. За моя радост, книгата на Шварцер не показва съществена прилика с тази на Сарацин. Засега.

Оказа се, че Алис Шварцер е едва ли не най-известната феминистка в Германия, основателка на списанието за жени ЕММА, което издава и досега. По-интерестните моменти от нейната биографията обхващат акцията и срещу Хелмут Нютън или церемониалмайстора на садомазохизма, както го нарича, а неговите фотографии припознава като расистки, сексистки и дори фашистки. Заедно със статията, която публикува в ЕММА, отпечатва 19 снимки на Нютън, заради което я осъждат за нарушаване на авторски права. Второ, противопоставя се на сексуалните практики, които минават под общия знаменател на садомазохизма, защото за нея той е не просто част от личния живот на човека, а отражение на доминантни структури в обществото. Обръща особено внимание на садомазохизма, практикуван от гей жени. Други теми, с които се занимава, са насилието срещу жени и мъже, забрана на порнографията, както и напоследък – да си дойдем на думата – ислямизма, политическия ислям и изобщо използването на исляма за реализиране на политически цели. Който се интересува, може да погледне официалния сайт на Шварцер или в Уикипедия.

Книгата Die große Verschleierung представлява сбор от статии на Шварцер и други автори, публикувани в ЕММА. Темите, които книгата засяга, са различни: от забулването на жените в исляма по принцип, правото на жените да се забулват на обществени места в Германия и Европа, часовете по спорт, в частност плуване, за ученички, изповядващи исляма, за техните родители, за забраната в Швейцария джамиите да строят минарета, за границите на религиозната толерантност, както и за фанатичните мюсюлмани. Досега няколко неща ми направиха впечатление. Първо, противно на очакванията ми, Шварцер не е фанатик и не разчита на популистки аргументи, за да защити позициите си. Второ, често цитира данни от допитвания, но не посочва нито как са събрани, нито кой или къде е бил допитан, заради което ми е трудно да ги приема насериозно. Седмичните анкети на Bild примерно определено не са образец за представителност. Трето, говори за табуизирането на дебата и за изкуствената политическа коректност спрямо исляма. Далеч не съм приключила с книгата, но досега казаното звучи убедително и критично, не заклеймява и не е против исляма сам по себе си, а против радикалния ислям, който, както казва, изобщо не се изповядва от мнозинството мюсюлмани. И тук е права.

Колкото до границите на религиозната толерантност, в Германия като че ли все по-уверено теглят чертата. Наскоро съдът отхвърли искането на двама родители дърщеря им да не участва в часовете по плуване, предвид че училището все пак позволява тя да плува с бурка, ако желае. Според родителите момичето не можело да се появи полуголо преди съучениците си, но и бурката застрашавала живота и във водата, заради което искали да дъщеря им изобщо на не влиза в часовете по спорт. Вторият скорошен случай беше на жена, която работи в общината на града, но настоява да се явява на работа не със забрадка, което принципно не би било проблем, а с бурка. Прекият и шеф отказва категорично, в резултат от което спорът стига до съда. Не съм сигурна дали случаят е приключил, но ако съдът даде право на общината, вече ще има прецедент, който може би индиректно ще повлияе следващи дела от този род – казвам индиректно, защото Германия има правна система от континентален тип и правораздаването не се основава на прецеденти както е в САЩ или Великобритания например.

Ако има поне едно нещо, заради което да съм доволна, то е, че подобни книги предизвикват обществен дебат. Как се води този дебат е съвсем друг въпрос, но пък остава убедеността, че с тематизирането на проблемите ще се намери верният тон. Иначе говоренето от време на време и най-вече по избори оставя дискусията в задния двор и много често в ръцете на крайно десни политически субекти.

На снимката: джамията в Марксло, Дуисбург – най-голямата джамия в NRW и една от най-големите в Германия.

Маруа Ел-Шербини

Posted in Today by bendyourcircuit on 13/07/2009

Вчера Руслан писа за убийството на Маруа Ел-Шербини. Днес университетът осъмна със следните листовки:

DSC00768

По-важната част за мен е коментарът, който изразяват авторите на текста. Става дума за следното:

Убийството на Маруа е първият познат случай, в който в Германия е извършено убийство на мюсюлманка с антиислямски мотиви. Мюсюлманските жени в Германия са дискриминирани, често се говори за принуда да носят забрадки, въпреки това никой не говори за принудата да се отхвърлят забрадките. Често се говори за убийство в името на честта, но защо не чуваме нищо за убийство заради една забрадка? При престъпленията с антиислямски мотиви на преден план се поставя ислямът, но сега много медии премълчават факта, че убийството на Маруа има антиислямски мотиви.

Внимавайте, защото медиите ви възпитават антиислямски, без да го забележите. Ние вярваме, че смъртта на Маруа е резултат от това възпитание.

Разсъжденията по темата и изводите от случилото се оставям на вас.

%d bloggers like this: