If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Война & криза

Posted in Today by bendyourcircuit on 10/10/2011

A U.S. Air Force Douglas A-1E Skyraider drops a white phosphorus bomb on a Viet Cong postion in South Vietnam in 1966. Не, употребата на бял фосфор не е от вчера. От Уикимедия

Отчетох Shadow Company (2006) – филм за частите фирми, които осигуряват логистична и друга подкрепа на военните части в Ирак. Под друга имам предвид изпращането на наемни войници в Ирак (и не само), което само по себе си не е ново явление в историята на военното дело. Основната разлика днес е в сумите, които фирмите получават за всяка поръчка – с други думи не е нужно наемниците да овършават градове и села, за да си осигурят заплатата. Големият проблем на симбиозата между частни фирми и правителства е в прозрачността при разпределянето на поръчките и изпълнението на договорните задължения. Като изключим тежкия шотландски говор на Джерард Бътлър, който бърбори веселяшки зад кадър, филмът си струва най-вече заради интервютата с бивши и настоящи наемни войници, които са работели в Ирак и Екваториална Гвинея (другаде също), и от първа ръка говорят за професията.

Другият документален филм, който сгънах онзи ден, беше Fallujah: The Hidden Massacre. Става дума за войната в Ирак, по-конкретно сраженията във Фалуджа от 2004-та година, и веществото бял фосфор, чиято употреба не е забранена от Международната конвенция за химическите оръжия (1993) и затова се и ползва почти навсякъде, където има военни действия. По време на двете големи сражения във Фалуджа белият фосфор е използван в комбинация с подобрения вариант на напалма, МК-77, или муниции, в нещо като военния еквивалент на лова на лисици. С бял фосфор бунтовниците се „извеждат“ от укрепленията им, за да ги ликвидират частите, заели позиции отвън. Белият фосфор гори много силно, произвежда гъст дим, а раните, които причинява, са изключително тежки, защото преминава през всичко и реагира директно с кожата.

Другите три документални – всъщност е един филм от три части – са за финансовата криза: причини, развитие и последици. Поредицата на Ал Джазира, Meltdown, е направена добре, но поне от моя гледна точка не блести с особена дълбочина, защото нямаше много нови неща, които да разбера от нея. Интересен беше фокусът на първата и отчасти на втората част върху Хенри Полсън, бившият CEO на Голдман Сакс и US Secretary of the Treasury (както и да се нарича длъжността на български, поста в момента заема Тимъти Гайтнър). Общо взето, думите в негова защита по повод фалита на Lehman Brothers, спасителните пакети и „наливането“ на капитал в банките – за мерките все още се спори – бяха, че ако не е имало bail-out, ударът е щял да бъде в пъти по-разрушителен, а кризата – много по-дълбока. Странното е, че човек като Полсън, който по дефиниция е за дерегулация на пазарите, се оказа начело на една от най-крупните държавни намеси.

И последно – хвърлих едно око (в последствие станаха две, защото се оказа адски интересна) на книгата на Scott Patterson, The Quants. Младежът е журналист от Wall Street Journal и на разбираем език говори за risk management, hedge funds, private equity, derivatives, CDOs, subprime mortgages etc. Освен това „покрива“ биографиите на едни от най-известните мениджъри на хедж фондове в Щатите, стартирайки с Ед Торп – бащата на така нареченото квантифициране (измерване) на риска. В случай че някой се чуди – книгата витае в интернет даже в аудио формат, така че принципът отново е „който търси – намира“. Ако не надделеят мързелът или хроничната липса на време, може да спретна няколко изречения за нея. Второто условие е The Fountain на Айн Ранд да не пристигне преди това, защото подозирам, че ще потъна в нея (книгата, не Ранд) и ще забравя и пътя, и истината, и живота.

Линкове към филмите:

Shadow Company (2006): YouTube;

Fallujah: The Hidden Massacre (2005): YouTube;

Meltdown, 1-3: The men who crashed the world, A global financial tsunami, Paying the price. Последната, четвърта част на документалната поредица – Аfter the fall – предстои да излезе тези дни.

Поверед бай Any Color Black – Hold On Me

Как не се

Posted in Today by bendyourcircuit on 11/06/2010

Председателката на Deutscher Journalisten-Verband в NRW. Някаква лелка на 40-тина години, която бърза да ни обясни колко е ужасно положението на журналистите в Германия. Взимали били по 30 цента на ред и то в най-добрия случай. Съкращавали работни места, качеството на журналистическата работа падало. Главните редактори се назначавали едва ли не доживот и трябвало някой умре, за да се освободи място.

Някаква представителка на Konrad-Adenauer-Stiftung. Кака на 20-тина години, която само потвърждава колко незавидно е положението на немските журналисти. Говори ни за журналистическия волонтариат и ни информира за възможностите на фондацията в условия на криза. Журналистите работели под стрес, до късно и в условия на финансова несигурност. Журналистите били предимно мъже. Конкуренцията била висока, постоянните назначения – изключение от правилото.

Просто кака, която работи в някаква ПР-агенция. Отказала се от журналистиката заради черни станции като предишните две. Искала да пише, това било най-важното. Е, казвали и какво да пише и как да го пише, но за сметка на това прибирала добри пари и не работела в неделя.

Отлично, другарки! Печелите тенекиен медал за черна станция на деня първа, втора и трета степен! Дали не ви плащат за това? Дали не ви е шубе някой да ви изяде баничката? Дали не е криза?

Аз пък идвам от страната с няколкото кризи. Я образователна, я на ценностната ни система, я на здравеопазването, я икономическа – имаме си и си ги въртим. Тетки като вас имат една единствена функция – да отказват хора като мен, като периодично им обясняват, че не са достатъчно квалифицирани, че нямат нужните качества, че няма да се справят с конкуренцията, че няма, няма и няма. Не, не отказвате никого от професията. Не, вие съвсем добронамерено съветвате студентите да проявят благоразумие.

Това и ще направя, защото няма да ви слушам повече.

Powered by Jimi Hendrix – Voodoo Child

чомски за позицията на обама по близкоизточния конфликт

Posted in Today by bendyourcircuit on 02/06/2009
%d bloggers like this: