If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Крайно десните в Европа (графика)

Posted in Today by bendyourcircuit on 28/07/2011

Частичен списък на крайно десните партии в европейските национални събрания.

С червено са отбелязани партиите, които общо взето са изпълнили Големия скок напред и към момента са част от съответните национални правителства. С кафяво-зелено: крайно десни партии, които са участвали в коалиционните преговори. Националният фронт на Льо Пен (първо бащата, от тази година председател на партията е дъщеря му, Марин льо Пен) не е в правителството, но Саркози по традиция флиртува с крайно десните, така че Фронтът изобщо не е за подценяване. Процентните стойности отразяват каква част от местата в парламента заемат десните.

Нещо, което няма как да пропусна, особено предвид атентатите от петък: Норвегия е с най-висок процент места, заемани от крайно дясната партия Fremskrittspartiet (22,9%). По проста сметка това са средно 38,7 от общо 169 места в норвежкия Стортинг.

Графиката е на DER SPIEGEL от 27.09.2010.

Update: Нещо, което забелязах преди малко. Общият дял на местата (26,7%), заемани от двете крайно десни партии в Австрия FPÖ и BZÖ, е по-висок от този на норвежката FrP.

Tagged with:

Неонацисти и хомосексуалност

Posted in Today by bendyourcircuit on 26/06/2011

На снимката: Ернст Рьом, Уикипедия

За мен ровенето в интернет често наподобява Брауново движение, а днешната доза пресяване на страници даде неочакван резултат.

На този общо взето случаен принцип попаднах на документалния филм Neonazis, die Männer lieben („Неонацисти, които обичат мъже“), в който, както става ясно от заглавието, става дума за шпагата между неонацизма и сексуалната ориентация на (част от) тези, които го изповядват. Думата е съвсем на място, защото, подобно на религиите, същинското влияние на политическите идеологии не се изразява в спорадично отчитане на избирателна активност, а включва начин на живот, приятелски кръг, професионални контакти и пр. Това е един вид дългосрочна инвестиция, защото, за разлика от политическия опортюнизъм, истинската политическата социализация е времеемко начинание, а процесът е труднообратим.

Едва ли за някого е тайна, че по времето на Третият райх хомосексуалните са пращани в концентрационни лагери наред с евреи, цигани, хора с увреждания и други, считани за непригодни да живеят по правилата на новия политически и обществен строй. Куриози обаче има: Ернст Рьом, дясната ръка на Хитлер, поне до чистката срещу него и SА, вероятно също е бил хомосексуален. Така или иначе, националсоциализмът и неговият наследник неонацизмът не се славят с особена толерантност към хомосексуалността. От тази гледна точка е любопитно, дори меко казано странно, как някои неонацисти успяват да балансират между сексуалната си ориентация и хомофобията на неонацизма, която, общо взето, върви ръка за ръка с него.

Съжалявам единствено, че филмът няма субтитри на английски, защото е един от най-добрите на тема неоназицъм, които са ми попадали досега.

Първа част на филма може да се гледа тук.

Powered by System of a Down – Chop Suey

Равносметката

Posted in Today by bendyourcircuit on 28/06/2010

Тази вечер гледах Източни пиеси. Мислех си да го подаря на моя приятелка, германка, която имаше рожден ден наскоро. Не го бях гледала и, понеже не обичам да подарявам филми, за които не знам нищо, реших да го пусна.

Филмът проследява историята на двама братя. По-големият е учил е дърворезба в Академията, но работи в цех за мебели и е на метадонова програма. По-малкият попада сред някакви типове, нещо средно между hools & neo-nazi bashers. Пребиват турчин на центъра на София. Филмът завършва някак оптимистично, макар че краят е отворен.

Тази сутрин прочетох статията на Яна Бюрер Тавание за ХИВ-позитивните в България. После си спомних за нападението над протестиращите срещу Центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Вчера разбрах, че на 26-ти българската „национално-патриотична“ младеж излязла на протест срещу прайда в София. Преди това някакви убили момче в Борисовата, понеже им приличал на гей.

Когато живееш повече в чужбина отколкото в България, е много лесно да си затвориш очите. Все пак, факт е, че проблеми като словото на омразата, неонацистките прояви, дори пукнатините в здравната система се задълбочават. Притеснява ме, че единствените, които се ангажират с тях, са шепа блогъри и няколко неправителствени организации. Притеснява ме, че в медиите няма истински, съдържателен дебат по тези теми. Притеснява ме, че повечето хора не ги възприемат като проблемни.

Толкова безхаберност и омраза. Сякаш принципът, който движи държавата, е „Кучето си лае, керванът си върви.“

%d bloggers like this: