If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

A chain of events

Posted in Today by bendyourcircuit on 05/11/2011

След малко над десет месеца слалом броенето най-после удари нула. Постижението е двойно – успях да завърша в Германия и да се разведа завинаги със Софийския университет. Физически съм дроб, макар главата все още да е в кондиция и да щрака както обикновено. Най-после мога да си позволя няколко дни свободно време и да правя каквото си поискам, а не каквото трябва.

Турците са изключително гостоприемни, уважават клиента както почти никъде в България и готвят прекрасно. Нямам търпение това да стане масова практика и при нас – без значение дали става въпрос за бърза храна или за уж елитни ресторанти, които много често се бият в гърдите с юбергурманщината и незаменимостта си. Както си знаем, такива няма.

Зяпам страхотна поредица за управлението и личния живот на Садам Хюсеин. Всичките четири епизода, продукция на BBC, може да се гледат и онлайн. Заради държавния изорах стабилно количество литература за войната в Ирак, затова който се интересува от външна политика и международни преговори, може да хвърли едно око на тези две статии – най-добрите, които ми попаднаха.

Не ми се обяснява защо новият Google Reader е по-зле от стария – тук си е казано съвсем изчерпателно, а и който някога е ползвал предишната версия, сигурно вече си е изскубал косите и тихомълком е продължил да ползва новата. Основният положителен резултат от липсата на споделяне: по-малко киснене там и повече време за други полезни неща.

Поверед бай Modeselektor – Berlin

Трудови

Posted in Today by bendyourcircuit on 01/12/2010

И понеже съм набрала – статистически данни за това колко часа седмично работят студентите в Германия. От всички групи студенти в случая по-важните са две: бакалаври и магистри. В сиво са часовете, които студентите прекарват в лекции, семинари, курсове и пр., в червено е времето, което отделят за самоподготовка, а в зелено – колко часа седмично работят. Става дума за средноаритметични стойности.

И така: в общия случай Hans Mustermann работи шест часа седмично, а през останалото време играе, учи, смее се, чете. Държа да повторя, цифром и словом: 6 (шест) часа седмично. Завиждам благородно, защото в паралелната вселена, в която очевидно живея, Frau Mustermann работи поне три пъти повече, учи едновременно с това и не се оплаква, че няма време да мисли или пък да открие своето истинско призвание.

Източник: Forschung & Lehre, S. 15 (479)

пазете си децата

Posted in Today by bendyourcircuit on 19/02/2009

имало едно време една държава, която известно време се простирала на три морета. мнозина все още се позовават на отминалото величие на тази държава, наричайки го историческа предопределност. други говорят за народопсихология и комплекс за малоценност. за мен това не е нищо повече от исторически факт. и макар простащината да е явление от универсална величина, споменатата държава ражда като на поточна линия примери за арогантност и мачовщина, които разбирам, но не мога да оправдая.

преподавателят Х от СУ получава имейл от студента У с въпрос кога ще излязат оценките от изпита.

преподавателят Х изпраща по имейл оценките от изпита и съобщава, че който е скъсан или не е доволен от оценката си, има възможност да се яви септември месец на поправителна, респ. повишителна сесия.

студентите У и Z, вероятно скъсани на изпита, реагират по следния начин:

mamicata ti kurvenska 6e ta 4ykame v kusmatia gaz!

mystijo mrasna! do utre da si uprawila wsi4ki dwoiki 4e ina4e s memet 6te te ebem!!!!

първо, това са 7 правописни грешки в рамките на 2 изречения. за 12 години училище би трябвало, ако не друго, поне да имаш сносен правопис. защото, както казваше учителката ми по литература, това е екизистенц минимумът, ученици.

второ, в реда на нещата е да си ядосан, защото си скъсан на изпит, но не намирам за нормално да изразяваш афекта си по този начин. или се разбира от само себе си, че изпит не се взима, а се дава? многократно съм чувала това изречение от мои повече бивши и по-малко настоящи колеги и намирам за сбъркана нагласата да търсиш на първо място в другите причината за собствените си неуспехи.

трето, ако общото възпитание на човек на средно 20 години е загубена кауза, то къде са били неговите родители, които да му обяснят, че това поведение е неприемливо? що за бабаитлък, дори ако приемем, че преподавателят е бил в лошо настроение и е скъсал необосновано няколко студента?

четвърто, къде е границата между това да напсуваш преподавателя и да скочиш да го набиеш например? днес е имейл, утре е физическа саморазправа. физическото насилие е на една ръка разстояние от словесното, противно на това, което човек мисли.

пето, хващам се на бас, че интернет не е пространство на анонимност за пишлеметата, които са изпратили заканите. при добро желание идентичността им може да бъде установена и те да понесат съответните последствия. защото ако тези момчета или момичета знаеха, че поведението им нямаше да остане безнаказано, едва ли щяха да реагират по този начин. усещането за безнаказаност, абстракността на понятието отговорност, създава усещането за безгранична свобода, а както знаем, безгранична свобода не съществува. безгранична свобода – това е свободия. както е казал волтер, твоята свобода свършва там, където започва моят нос. в случая – носа на преподавателя.

или, защо пък не, както пееха контрол, пазете си децата.

%d bloggers like this: