Dülken-Venlo-Breyell

В понеделник не ни се размина и още по обяд се метнахме на колелата. С влака се придвижихме до Dülken, а оттам поехме за Venlo (NL). В началото ни брули доста силен вятър, но след няколко часа попрестана. Като цяло трасето беше леко – равно, без нито едно изкачване, но за сметка на това – радост за окото. Подминахме десетина езера, а пътят сечеше директно през полята. Близо до границата с Холандия подминахме някакъв замък Schloß Krickenbeck, който е бил опожарен до основи началото на 20-ти век. В момента е собственост на WestLB, които са го възстановили напълно; сега го ползват като Ausbildungszentrum (център за професионална квалификация?).

Между Германия и Холандия на практика няма граница – не видяхме никаква маркировка, нито табела. Както въртяхме педалите, излязохме край хангара при Groote Heide. Влязохме безпроблемно във Венло, поразходихме се, ударихме по бира, a после поехме към Германия. Без много лутане намерихме обратния път, но този път минахме границата югозападно от Venlo, край Kaldenkirchen. Мислихме оттам да вземем влака, но понеже го изтървахме за няколко минути, решихме да врътнем до Breyell. Там за малко да пропуснем гарата, понеже се оказа спирка с цели два коловоза, автомат за билети и една табела. Към девет вечерта спуснахме официално кепенците.

Удоволствието излезе всичко на всичко 36 километра. За мен изводът беше, че е време да престана с екстремиките като неправомерно изпреварване, спринтиране на червено и слалом край малки деца: ако не заради тях, то в името на собствената ми телесна цялост.

Powered by The Black Keys – Sinister Kid

Decisions

Sometimes it’s very hard to explain why I refuse to settle down. It seems, everybody else has somehow managed to. When I came back from the States, Bulgaria seemed like a great place to be, so I decided to stay. After less than three years of doing what I was supposed to, I felt I’d lost purpose. Then, I pulled myself together and in less than a year I was already in Germany. My first experience here can be pretty much narrowed down to the following: a new country, a new language, a terrible job and my own disastrous private life. It took me about two years to cope with that, so now, at the turning of my third year here, I need to make up my mind again which direction to take:

– stay in Germany, but move to a different city;
– leave Germany for another country other than Bulgaria;
– go back to Bulgaria.

The latter seems to be the least favorable option, so I’m thinking more and more about the first two. So, I’m hoping on an epiphany. After all, there are so many places to go, things to do, people to meet: I can’t possibly imagine being bound to one city or country.

Powered by The Rolling Stones – Hey Negrita

В петък направихме кратък велопреход – към 30км. Имаше няколко невероятни спускания, както и едно-две зли (доста продължителни) изкачвания. Взехме го лежерно, за три часа. Основно се движихме по горски пътеки, за моя изненада – поддържани и надлежно обозначени. Минахме покрай Müngstener Brücke – най-високият железопътен мост тук. Доста внушителна конструкция; бих направила спускане с рапел оттам. Утре при малко по-добра организация от моя страна, ще спретнем още един тур. По-дълъг от предишния, надявам се, защото август наближава.

Powered by Le Sherifs – Errors