If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

Европа 2020

Posted in Today by bendyourcircuit on 30/06/2010

Европа 2020 е новата стратегия на Европейския съюз, наследник на Лисабонската. Последната покриваше периода 2000-2009 и изтече със спорен успех, най-вече заради това, че нямаше задължителен характер и в нея не бяха предвидени санкции за неизпълнение. Март месец Европейската комисия предложи Европа 2020, а до края на годината трябва да се развие напълно. Вариантите са два. Първо, да предвижда задължителни санкции за държавите членки, които не работят за нейното приложение. Второ, държавите, провели нужните реформи, да получат парични бонуси за свършената работа.

По същество Европа 2020 обхваща пет основни цели, сред които:
– повишаване нивото на заетостта на населението между 20 и 64 години от 69 на минимум 75 процента;
– повишаване инвестициите в направление Изследователска дейност и развитие до поне 3 процента от брутния вътрешен продукт;
– редуциране на вредните емисии с 20 процента в сравнение с нивото от 1990-та година, повишаване дяла на възобновими източници на енергия с 20 процента, повишаване на енергийната ефективност с 20 процента;
– редуциране дела на учениците, прекъснали училище, от 15 на 10 процента, повишаване дела на завършилите висше образование от 31 на 40 процента;
– редуциране дела на гражданите на ЕС, които живеят под границата на бедността за всяка държава членка с 25 процента.

Конкретното осъществяване на тези цели е изложено по-подробно в стратегията под формата на седем инициативи: Innovation Union, Youth on the Move, A Digital Agenda for Europe и пр.

Като цяло, има различни концепции за това що е обществена промяна. Ако преди няколко века основната идея е била, най-общо казано, да се изведе обществото от период на безпросветност към едно по-светло бъдеще, то сега говорим за диференциране на процеса и мерки на няколко нива: на супранационално и национално ниво, на ниво колективни актьори в рамките на една държава и на индивидуално ниво. Стратегията дава общи насоки за това, какви реформи трябва да се предприемат в отделните сектори, упоменати в нея (разбирай – седемте инициативи). Конкретното разработване на реформи е задача на отделните държави членки, които, разбира се, трябва да ги съобразят с нивото на национално развитие. Не всички реформи касаят гражданите например, но засягат развитието на националните пазари в рамките на Европейския съюз. Други предвиждат структурни реформи на национално ниво. При всички положения, държавите членки следва да съобразят политиките си с инициативите, заложени в Европа 2020 – макар стратегията все още да има препоръчителен характер.

Обяснявам всичко това, защото последните три месеца работихме над въпросник, чиято цел е да установим как немските евродепутати възприемат Европа 2020 и как точно възнамеряват да я приложат. Това, което нас ни интересува, е, къде точно стои акцентът за немските евродепутати и какъв характер ще имат реформите, съобразени със седемте инициативи. Отначало мислихме да проведем онлайн-допитване, но в крайна сметка решихме да разработим пощенско. Това, разбира се, доведе до съкращаване броя на въпросите до 52, без да броим задължителните демографски от типа пол, партийна принадлежност, възраст и пр. Всички съдържат (пет степенната) Ликерт-скала, някои и опция за свободен отговор. Въпросите са формулирани така, че съдържат изказвания за конкретно формулирани реформи, но и съотнасят изказванията към съответната група, обект на тези реформи: национална структура, колективни актьори, граждани. Примерно:

„Нашите граждани трябва за в бъдеще да се откажат от нездравословни храни, например от бърза храна.“

Вариантите за отговор са пет, от „Не, категорично отхвърлям“ до „Да, категорично приемам.“ Основните проблеми са няколко. Първо, не е ясно дали въпросника ще попълни самият евродепутат или някой друг от неговия екип. Второ, очакваме около 20 процента от целевата група да попълнят въпросника. При по-нисък дял нямаме шанс да отстреляме що-годе репрезентативно допитване. Не е много, но не е и малко, предвид с кого точно си имаме работа. По-нататък обработваме данните със SPSS, по план някъде края на лятото. В зависимост от това какво е финансирането за следващата година и как се развие настоящото допитване, възможно е да разширим изследването до всички евродепутати.

Мен лично най-много ме интересуват два раздела: Възобновими източници на енергия и Дигитализиране. Първите въпросници очакваме средата на юли месец.

Стат

Posted in Today by bendyourcircuit on 24/02/2010

Тия дни се занимавам (отново) с анализ на статистически данни, по-специално с кумулирания сет на ALLBUS, който обхваща информация от всички допитвания, проведени досега. За първи път ALLBUS се провежда през 1980, а последното допитване е от 2008-ма. ALLBUS се провежда веднъж на всеки две, така че следващият се очаква да излезе тази година. Освен класически демографски показатели, като година на раждане, възраст и пол например, ALLBUS „пита“ и по други теми – здравеопазване, семейство и възпитание, политически нагласи, доверие в държавните институции и тн. Съвсем между другото прегледах и сайта на Националния статистически институт и установих положителна промяна, понеже последният път, когато имах вземане-даване с него, изглеждаше като изваден от късния Палеозой.

Та, докато си човърках данните, попаднах на следния въпрос, който е бил зададен през почти всички допитвания от 1980-ма година насам. Въпросът е дълъг, а преводът – проблизителен, но смисълът от подобни (извънземни) въпроси е да са коректни, а не подвеждащи и сугестивни:

Трябва ли в държавните училища да се разрешат часове по ислям или трябва да се преподава само християнство или не бива да се допуска никаква форма на религиозно обучение?

Данните „говорят“, че едва 37,6% от отговорилите на този въпрос, демонстрират здрав разум и не желаят каквото и да е религиозно обучение в държавните училища. Машалла. Останалите 62,4% са на мнение, че са необходими часове по религия – само християнство или християнство и ислям. Дори тези, които желаят да се преподава ислям в училище, наред с часовете по християнство, са малко повече от тези, които очевидно имат някакъв проблем с мюсюлманската религия: 33,1 на 29,1 процента.

В тази връзка искам да попитам:
Каква качествена разлика виждат респондентите между християнство и ислям? Очевидно е, че за тях съществува някаква – стойностите само потвърждават този факт.
Ако се въведат часове по ислям, ще стане ли приемното общество по-толерантно, а мигрантите – по-интегрирани? Понеже ако си поиграем малко с данните и корелираме това-онова, за пореден път става ясно, че всичко е спокойно и наред, стига чужденците да си съблюдават задълженията, но да си стоят сред тях и да не се смесват много-много с местното население.
И най-вече – какво работа има религиозното обучение в една светска образователна система?!

В заключение, щом близо 63% от респондентите все пак държат на някаква форма на религиозно образование, аз предлагам да се включи и летящото спагетено чудовище в учебната програма, та да се приключи веднъж завинаги с цялата дивотия. Две кюфтета и топка спагети звучат точно толкова абсурдно, колкото всека друга представа за божество или бог, пък бил той християнски или мюсюлмански.

bowling alone

Posted in Today by bendyourcircuit on 07/06/2009

The most whimsical yet discomfiting bit of evidence of social disengagement in contemporary America that I have discovered is this: more Americans are bowling today than ever before, but bowling in organized leagues has plummeted in the last decade or so. Between 1980 and 1993 the total number of bowlers in America increased by 10 percent, while league bowling decreased by 40 percent. (Lest this be thought a wholly trivial example, I should note that nearly 80 million Americans went bowling at least once during 1993, nearly a third more than voted in the 1994 congressional elections and roughly the same number as claim to attend church regularly. Even after the 1980s’ plunge in league bowling, nearly 3 percent of American adults regularly bowl in leagues.) The rise of solo bowling threatens the livelihood of bowling-lane proprietors because those who bowl as members of leagues consume three times as much beer and pizza as solo bowlers, and the money in bowling is in the beer and pizza, not the balls and shoes. The broader social significance, however, lies in the social interaction and even occasionally civic conversations over beer and pizza that solo bowlers forgo. Whether or not bowling beats balloting in the eyes of most Americans, bowling teams illustrate yet another vanishing form of social capital.

robert putnam, bowling alone

%d bloggers like this: