If men define situations as real, they are real in their consequences. – Thomas theorem

СУМО

Posted in Today by bendyourcircuit on 18/05/2010

„Луната и други небесни тела условно трябва да се разглеждат като земни пространства за общо ползване.“

„Отровното дърво на международния тероризъм не може да се унищожи като се изрязват клоните, колкото и необходимо да е това. Трябва да се изрежат корените му.“

„Борбата против тероризма никога не ще бъде достатъчно ефективна, ако не се поставят действителни прегради – социални, политически и преди всичко юридически прегради против разгула на пропагандата на насилие. Пропагандата на насилие е не само атентат пратив реда и нравствеността, тя е училище за терористи.“

„Една от причините за многоаспектността на сигурността е свързана с това, че представата за сигурността строи мислен мост между настоящето и бъдещето.“

„Ручеите като обект на международното морско право.“

„Важно нововъведение представляват компютрите и електронно-изчислителните машини – улесняват значително работата на външнополитическите ведомства. Същевременно, обаче, те не могат да определят правилата за използването на информацията и да заместят човека във волевия акт на окончателния избор на външнополитическо решение.“

„Ако професионалистът не си върши добре работата, ние можем да откажем да му платим, но ако политикът не си върши работата добре, ние няма как да откажем да му платим, защото не получава заплата, а материална подкрепа, за да обезпечава своето нормално съществуване.“

„Дипломацията е едно от средствата на външната политика и заема особено място сред тях (както мястото на царицата в шахматната игра).“

„Всеки един човек съществува в 3 различни свята – минало, настояще и бъдеще. Човек живее с миналото, живее с настоящето и мисли за бъдещето. Трите свята се преплитат.“

„Управлението на външната политика е мозайка от решения. Всяко едно решение съчетава в себе си трите сфери на битието – минало, настояще и бъдеще.“

„Информацията е нещо, което няма материален субстрат, но тя е осъдена да бъде във „вечен и неразрушим брак” с материята, т.е. информация и материален носител, в който тя се съдържа.“

„Затова въздържането, когато се касае за мерки, свързани с непосредствена и възможно изискваща потребност от принудителна защита на международния мир, ще бъде недопустима форма на псавиност.“

Tagged with: ,

предизборно

Posted in Today by bendyourcircuit on 20/03/2009

цъкам си аз кротко из интернетя, докато с половин ухо слушам мюзик айдъл – една такава особена квази-семейна хармония,  и, не щеш ли, причува ми се гласецът на даниел вълчев. тъкмо надигам глава, за да се проверя дали пък не съм се объркала и хоп! – бойко борисов лъсва на екрана, за щастие не по бели гащи, ами костюмара. та, понеже се задават избори и преди време развивах хипотетичния сценарий следващото ни правителство да е микстура от гербери и воленисти, сетих се за една запалка. не, не онази, пословичната, ами за запалката на женицата (един от най-добрите преподаватели, които някога съм имала), която ме учеше на ум, разум и немски език в българския хардвард, както някои имат неблагоразумието да наричат софийския университет.  заснех това чудо на чудесата миналата година, на септемврийска сесия, докато се препитвахме и разправяхме за родното и международното положение. не знам как му се казва на това – предизборен пиар или мобилизиране на вота от илиянци.  факт е, че батко не пропуска да се обозначи, като КГ или АР на голф игрище, ама ние това си го знаем така или иначе.

куриозът:

dsc005581

dsc005571

пазете си децата

Posted in Today by bendyourcircuit on 19/02/2009

имало едно време една държава, която известно време се простирала на три морета. мнозина все още се позовават на отминалото величие на тази държава, наричайки го историческа предопределност. други говорят за народопсихология и комплекс за малоценност. за мен това не е нищо повече от исторически факт. и макар простащината да е явление от универсална величина, споменатата държава ражда като на поточна линия примери за арогантност и мачовщина, които разбирам, но не мога да оправдая.

преподавателят Х от СУ получава имейл от студента У с въпрос кога ще излязат оценките от изпита.

преподавателят Х изпраща по имейл оценките от изпита и съобщава, че който е скъсан или не е доволен от оценката си, има възможност да се яви септември месец на поправителна, респ. повишителна сесия.

студентите У и Z, вероятно скъсани на изпита, реагират по следния начин:

mamicata ti kurvenska 6e ta 4ykame v kusmatia gaz!

mystijo mrasna! do utre da si uprawila wsi4ki dwoiki 4e ina4e s memet 6te te ebem!!!!

първо, това са 7 правописни грешки в рамките на 2 изречения. за 12 години училище би трябвало, ако не друго, поне да имаш сносен правопис. защото, както казваше учителката ми по литература, това е екизистенц минимумът, ученици.

второ, в реда на нещата е да си ядосан, защото си скъсан на изпит, но не намирам за нормално да изразяваш афекта си по този начин. или се разбира от само себе си, че изпит не се взима, а се дава? многократно съм чувала това изречение от мои повече бивши и по-малко настоящи колеги и намирам за сбъркана нагласата да търсиш на първо място в другите причината за собствените си неуспехи.

трето, ако общото възпитание на човек на средно 20 години е загубена кауза, то къде са били неговите родители, които да му обяснят, че това поведение е неприемливо? що за бабаитлък, дори ако приемем, че преподавателят е бил в лошо настроение и е скъсал необосновано няколко студента?

четвърто, къде е границата между това да напсуваш преподавателя и да скочиш да го набиеш например? днес е имейл, утре е физическа саморазправа. физическото насилие е на една ръка разстояние от словесното, противно на това, което човек мисли.

пето, хващам се на бас, че интернет не е пространство на анонимност за пишлеметата, които са изпратили заканите. при добро желание идентичността им може да бъде установена и те да понесат съответните последствия. защото ако тези момчета или момичета знаеха, че поведението им нямаше да остане безнаказано, едва ли щяха да реагират по този начин. усещането за безнаказаност, абстракността на понятието отговорност, създава усещането за безгранична свобода, а както знаем, безгранична свобода не съществува. безгранична свобода – това е свободия. както е казал волтер, твоята свобода свършва там, където започва моят нос. в случая – носа на преподавателя.

или, защо пък не, както пееха контрол, пазете си децата.

%d bloggers like this: