в страната на чудесата

все ми се ще да понапиша нещо за последното ми пребиваване по родните земи, щото хем е същата бира, понеже колкото време прекарвам зад граница, респективно – колкото пъти се връщам, намирам го такова, каквото съм го оставила, хем не точно, щото се забелязват разни дребни неща, които правят (по-добро) впечатление. козметични промени са това, но все е начало, например – наличието на сапун във влака варна – ямбол. онагледявам:

немщината е завзела бдж-то, което не е изненада за никого, предвид факта, че повечето мотриси или автобуси на градския транспорт изобилстват от предупредителни надписи – къде на френски, къде на немски, но рядко на роден, български език. няколко минути след като потеглихме от варна, кондукторът намина да ни каже, че по-напред имало вагон ресторант, та да сме заповядали, ако сме искали, което ме шокира дотолкова, че да се запитам дали не съм сбъркала държавата. в купето чистотата беше осезаема, в смисъл, че дрехите ми не си смениха боята, въпреки усърдното въргаляне по седалката. не умрях нито от жега, нито от студ, нито някой разчекна кокошка, увита във вестник, както ми се беше случило някоя друга годинка по-рано во влакот между мездра и червен бряг. за съжаление, така и не разбрах каква е разликата между първа и втора класа – тоест, все още няма такава.

в (не чак толкова) краен квартал на варна се натъкнах на устройство, наречено пешеходен бутон. последният път го нямаше там и правех слалом между колите, както си знам от малка и както са ме учили да не правя.

и последно – във варна са забранили лепенето на плакати, така че обичайната улична реклама (без да броя билбордовете) е придобила вид на флаери и позивни формат А4, разлепени по кошчетата за боклук, които забраната не ги лови, уж. БНС/гвардия се оказаха особено активни в квартала – внимание, прочувствена патетика:

други разни интересни неща из страната на чудесата, които постнах по-рано, ама ме помръзваше да пиша за тях:

– дамски терлик, видимо качество: може би съм тъпа, обаче наглед си бяха същите като всеки друг чифт чорапи. освен това, терлик е онова нещо като чехъл, дето преди баба ми плетеше от прежда или накъсани парцали и, сори, ама изобщо не изглеждаше така, хм, образцово.

– умерен оптимизъм по време на криза: билборд на тойота.

– с медитация срещу самотата, оковите на съзнанието и прочее, лесно, безплатно, подлътено с увлекателна лекция и музикален съпровод.

– плюс много… чувства.