Ким Чен Бум

Заглавна на утрешния Der Spiegel, 08.04.2013.

По високите етажи

Текстът, който преведох по-долу, всъщност не е нов – от началото на първия мандат на Обама през 2008-ма година, и може да се отнесе за всяка по-висока позиция във фирмената йерархия – освен ако конкуренцията за поста не бъде елиминирана с назначение „отгоре“, гласно или негласно посочване на наследник и т.н.

Конкретно за системата, чрез която се попълват постовете в администрацията на САЩ – във Форин полиси наскоро излезе статия по темата, за мен с уговорката, че щом информацията е вече публична, реалните предпоставки за „усвояването“ на един или друг пост няма как да са в нея – там е само официалната рамка.

Последно – с повече въображение може да се спекулира за неофициалните. Има достатъчно сериали „от Белия дом“. Безспорният ми фаворит е House of Cards – Кевин Спейси надскача себе си в ролята на сенатор от Конгреса и безскрупулен политически стратег.

Не знам политическите интриги в България на какво ниво са, но ако са на преобладаващо селско и шуробаджанашко, няма да е зле поне министрите да изгледат първия сезон и пътьом да си освежат английския.

Оригиналът (на английски)

В очакване на обаждането

Не мога да ти кажа кой съм. И аз като теб се надявам да получа политическо назначение в администрацията на Обама. Опитвам се да излъчвам незаинтересованост и елитарност като на човек, когото ще назначат скоро.

Истината е, че съм точно като теб. Работих усърдно за опозицията осем години. Поддържах Барак Обама. Сега отчаяно искам да получа пост в администрацията. И аз като теб чакам онзи човек, с когото отдавна съм загубил контакт, да ми се обади и да ми предложи позицията на мечтите ми.

Докато това стане, ще чакам в състояние на вяла амбиция. Сънищата ми включват, не задължително в тази последователност, новоизбрания вицепрезидент Джо Байдън, бъдещия държавен секретар Хилари Клинтън и дори самия президент на САЩ Барак Обама.

Понякога сънувам, че ми предлагат позиция или ми казват, че не могат да ми предложат нищо, защото не могат да открият резюмето ми сред останалите 300 хиляди на http://www.change.gov. Събуждам се облян от пот.

И аз като теб имам таен списък с позиции, за които бих убил, включително всякакви посланически назначения, секретарски места и старши ръководни постове.

Имам и таен резервен списък с постове, за които също бих убил някого, например старши съветник, асистент и дори зам.-асистент*. Разбира се, не казвам почти на никого за тези списъци.

Ако някой види резервния списък, това ще намали шансовете ми да получа пост от главния списък. Ако видят него, ще си помислят, че съм твърде арогантен, изискващ и заблуден, за да работя в администрацията. Иска се значителна ловкост да гониш главния списък, да се стремиш към резервния и тайно да се питаш дали изобщо си в който и да било списък.

И аз като теб започнах да се държа като посветен човек. На никого не споменавам, освен на най-близките ми приятели, че никой от междинния екип** не ми се е обадил. Когато някой го спомене, кимам тихо и разбиращо. Започвам всяко изречение за политика с думите: „Официално не съм част от преходния процес, но…“

Избягвам обичайните телефонни обаждания от пресата със страх, че един погрешен цитат и шансовете ми да получа която и да било позиция от основния или резервния списък ще се изпарят и с надеждатa, че хората си спомнят изявите ми по CNN.

Чета списъците с имената на хората от междинните екипи, докато наум отбелязвам онези, които познавам добре, които се преструвам, че познавам добре, както и омразната категория хора, които ми се иска да бях опознал добре преди да попаднат в екипа. Проверявам дали имам адресите им и им изпращам съобщения, с които ги поздравявам и им предлагам помощта си.

Денят е добър, когато устоя на желанието да изпратя съобщения на същите пет човека в междинния екип, с които ги поздравявам и им предлагам помощта си.

И на мен ми звънят хора, които имат още по-малко връзки и вътрешна информация от мен. Опитвам се да им дам съвет без собствената ми липса на контакти да бие на очи и без да е твърде очевидно, че ги разубеждавам да се пробват за позициите, които аз искам. Казвам им: „Може трябва да провериш в Белия дом. Със сигурност там има много хубави позиции (които не искам).“

И аз като теб съм убеден, че всички, които познавам във Вашингтон, имат вътрешна информация за преходния процес и ги разглеждат за някое назначение, с което аз ще се справя страхотно. Шокиран разбирам, че и на тях никой не им се обажда и че те също за изпълнени със съмнения и тревога.

Защо никой не ни се обажда? Защо работих доброволно за кампанията? Къде сбърках? Как може да се държат така с мен? И, най-вече, знаят ли кой съм аз? (Буквално?)

Разбира се, няма нищо изненадващо, че сме толкова много хора в eдно и също положение. Дойдохме във Вашингтон да служим на страната и сега е нашият ред.

И ако част от тревогите на преходния период са продукт на егото, надделяващият импулс е желанието да служим на страната във времена на сериозни предизвикателства… А, чакай, телефонът ми. Трябва да бягам.

–

*В оригинал позициите са senior advisor, special assistant, Deputy Assistant Secretary. Преводът е приблизителен поради липса на по-добри идеи.

**Междинни екипи се сформират при ребрандиране, сливане или други организационни промени, като основната цел е да осигури плавен преход към ново ръководство, структура или начин на работа.

Powered by Django Unchained OST

Какво ни струва Италия?

Корицата на WirtschaftsWoche от 04.03.2013:

„Какво ни струва Италия? Еврокризата се завръща“